— Да. Ще ни подслоните ли?
— На драго сърце, обаче не знам какво да правим с това момче, което ви придружава.
— Не съм момче, просто облякох дрехите на брат си — намеси се Гуенивер. — Мислех си, че ще е по-добре да изглежда сякаш ни придружава мъж.
— Добре тогава — отвърна жрицата с нервен смях. — Хайде, влизайте бързо.
Мрачен и обвит в сенки под бледите лунни лъчи, просторният храмов комплекс обхващаше множество постройки — едни от камък, други набързо сковани от дървени трупи. Сред тихо бъбрене и утешителен шепот няколко жрици с наметнати върху нощните ризи плащове се скупчиха около бегълките, мълвейки утешителни слова, и им помогнаха да слязат от конете. Някои от тях се заеха да приберат животните в конюшнята; други поведоха Гуенивер и нейните спътнички към дългата дървена къща за гости. Някогашното изискано помещение за гостуващи благороднички сега бе претъпкано с нарове и сламеници, тъй като приютяваше жени от най-различни съсловия. Кръвната вражда, изтребила всички мъже от Вълчия клан, беше само нишка в ужасяващия гоблен на гражданската война.
С помощта на фенер жриците намериха в ъгъла свободни легла за новодошлите. Без да обръща внимание на шепота и суетенето, Гуенивер се просна на най-близкото легло и тутакси заспа, както си беше с меча и ботушите.
Когато се събуди сред тишината на опустялата спалня, през тесните прозорчета високо под тавана се лееха потоци слънчева светлина. Толкова често бе посещавала този храм, че за момент се обърка: дали е дошла да се моли за призванието си, или като представителка на клана през празниците на реколтата? Сетне споменът се завърна и я прободе внезапно и болезнено като нож.
— Авоик — прошепна тя. — О, Авоик!
Ала очите й останаха сухи и тя усети, че е гладна. Гуенивер стана, разкърши схванатото си тяло и бавно се отправи към вратата в дъното, зад която се намираше столовата — тясно помещение, претъпкано с маси за множеството приютени жени. При вида й една послушница с бяла рокля и зелен пояс изпищя пронизително, но веднага след това се разсмя.
— Извинявай, Гуен. Помислих те за момче. Сядай, сега ще ти донеса овесена каша.
Преди да седне, Гуенивер разкопча колана с меча и го хвърли на масата до себе си. Плъзна пръст по красивата ножница от потъмняло сребро, инкрустирана с плетеница от спирали и изображения на вълци. Според закона сега тя беше глава на Вълчия клан, макар да не вярваше, че някога ще успее да получи титлата. За да се добере до наследството по женска линия, трябваше да преодолее много повече препятствия, отколкото тиерин Буркан от клана на Глиганите.
След няколко минути Върховната жрица Арда влезе и седна до нея. Макар че вече наближаваше шейсетте, както личеше по прошарената коса и бръчките около очите, тя имаше снага и походка на младо момиче.
— Е, Гуен — каза Арда. — От години говориш, че искаш да станеш жрица. Дошло ли е вече времето, или не?
— Не знам, милейди. Свидетел сте, че винаги съм се съмнявала дали имам призвание… е, ако в момента изобщо имам друг избор.
— Не забравяй, че земите на Вълка са ти зестра. Обзалагам се, че щом плъзне мълвата, мнозина от бащините ти съюзници ще дойдат да те подирят.
— О, богове, та аз никога не съм искала да се омъжвам!
Арда въздъхна тихо и неволно докосна дясната си буза, на която имаше татуиран син лунен сърп. Всеки мъж, който докоснеше в изблик на нечестива страст белязана по този начин жена, се наказваше със смърт. Не само благородниците, но и всеки свободен човек би убил осквернителя без колебание, защото ако Богинята се разгневеше, полята щяха да изсъхнат и повече нямаше да се раждат мъжки рожби.
— Ще трябва да се омъжиш, за да запазиш владенията на Вълците — каза Арда.
— Не се стремя да имам владения. Искам да съхраня клана и мисля за сестра си. Ако дам обет пред Богинята, наследството ще се падне на Маки. Тя винаги е имала купища обожатели, дори когато нямаше кой знае каква зестра.
— Но ще може ли да управлява клана?
— Не, разбира се, затова ще й подбера подходящ съпруг… о, чуйте ме! Как бих могла да се добера до Краля и да го помоля? Обзалагам се, че в момента хората на Глигана препускат насам, за да ни хванат в капан.
Предсказанието й се сбъдна след по-малко от час. Гуенивер тревожно крачеше насам-натам из двора, когато чу да приближава тропотът на множество конници. Изтича към портата заедно с още няколко жрици, които се развикаха на дежурната да затвори. Гуенивер помагаше да наместят тежкото желязно резе, когато зад портата се раздаде тътен на копита и звън на ризници. Арда вече се беше изправила на стената над входа. Гуенивер, разтреперана от ярост, се изкатери при нея.