Долу, от другата страна на възвишението, имаше тревиста поляна, а сред нея стоеше разположена фермата, рушаща се къща, заобиколена от кирпичена ограда, няколко бараки и плодни дръвчета, толкова стари, че сиянието им беше по-скоро кафяво, отколкото червено. Невин се усмихна вътрешно. Печатите бяха свалени — Аластир сигурно бе сканирал отряда и е допуснал да изпадне в паника. Изведнъж видя как някакъв човек изтича навън от къщата и се отправи към едната от бараките, натоварен с конски дисаги. Реши, че ще направи добре да заангажира вниманието на враговете си, за да не им хрумне да убият Камдел.
В съзнанието си Невин оформи от сияещата синя светлина копие и го запокити силно към напръсканата с тъмнина аура на тичащия. Когато го удари, човекът изпусна дисагите и изкрещя. Физическото му тяло не би усетило болка, но тренираното му съзнание сигурно е почувствало опарване като от нажежено желязо. Подобно устремен за удар сокол, Невин полетя към къщата, докато човекът се втурна обратно вътре.
— Аластир! — викна той, изпращайки дълга мисловна въздишка. — Аластир, дошъл съм за тебе!
Тогава чу в синята светлина да отеква ответен вой. Досущ змия, която се вдига от земята да ухапе, Аластир се втурна насреща му. Неговото подобие представляваше грамадна, облечена в тъмни дрехи фигура, накичена с пищни украшения и с втъкани в нея сигли. Сребърната нишка беше завита три пъти около кръста му като пояс и на нея висяха отсечени глави. Лицето, което надничаше изпод качулката, беше бледо и жестоко, очите излъчваха тъмен блясък сред бялата призрачност. Невин призова Светлината и почувства как собственото му светлинно тяло пулсира и сияе с нейната мощ. В отговор Аластир се разду и потъмня сякаш за да погълне всяка светлина във Вселената и да я угаси. Битката започна — оставаше да се види кой ще пречупи светлинното тяло на другия и ще погне душата вътре в него гола и безпомощна във властта на по-висшите сили, които стояха зад всекиго от бойците.
Невин нанесе първия удар с вълна от светлина, която подхвърли Аластир като парче дърво в океана. Нанесе повторен удар и накара врага да се понесе нагоре, но когато го последва, усети силите на Аластир да му действат на свой ред — сякаш хиляди криви нокти го дърпаха и се опитваха да го разкъсат на парчета. Наложи му се да отклони голяма част от волята си, за да пази целостта на своето подобие, като привличаше все повече и повече светлина и го изграждаше със същата скорост, с която Аластир го разкъсваше. Останалата част от мощта му премина в нападение, дъжд от златисти стрели и дълги копия, които подмятаха Аластир насам и натам, докато Невин се въртеше наоколо, приближавайки се, притискайки го със светлина, която заливаше мрака и го караше да се свива.
Стратегията му се състоеше в това да изтика Аластир вън от синята светлина и в първия купол на самите Вътрешни земи, където щеше да бъде по-могъщ. Аластир все още беше прекалено силен. Невин продължаваше да го блъска с копия от светлина, а той на свой ред изпращаше вълна след вълна тъмнина да го раздира и ръфа. Тъмните очи горяха бясно изпод качулката. Когато Невин нанасяше достатъчно силни удари и отпорваше по някоя от натруфените сигли от тъмната наметка, Аластир виеше като животно и се отдръпваше. Невин рискува и се опита да изгради зад него порта, като използва част от волята си да притисне черния враг, а друга да отвори пътека към Вътрешните земи. Оказа се прекалено рано — Аластир се измъкна и изпрати вълна от мрак, подобна на разбесняло се море.
За миг Невин започна да потъва и пада. Почувства образа си да се разхлабва като смъкваща се дреха и отчаяно призова Светлината. Можеше само да се бори да се възстанови и да отбива най-силните удари на Аластир, тъй като тъмният враг напираше все по-близо до него. Досущ големи канари от тъмнина, ударите се стоварваха върху му. Изведнъж Невин видя да се приближава воалът на водата над потока — беше прекалено близо! Направи остър завой и литна бързо, шмугна се покрай изненадания Аластир, преди той да успее да реагира. Едва успя да възстанови разсипаното си светлинно тяло, когато врагът избълва върху му тъмнина като облак отрова.
Невин я спря със стена от светлина, която разкъса и разпръсна отрязаните глави на пояса му, но усети как отслабва, докато врагът продължаваше да напира, а мракът да се излива върху му. Изведнъж Аластир изпищя, неуловимият звук отекна в синята светлина и се замята като лястовица, която се стрелва нагоре-надолу на лов. Под него висеше скъсана сребърната му връв. Някой беше убил физическото му тяло и Невин можеше само да предполага, че това е била Джил или дори Блейн.