Выбрать главу

— О, фъшкии! — отсече внезапно Саркин. — В края на краищата отново ще видиш проклетия си баща.

Проклинайки се като глупак, поддал се на порив да съжали някого за първи път от години, той стана, грабна кожената торба с книгите на Аластир и рече:

— Сбогом, малкият.

С чувство на облекчение Камдел пусна две вадички сълзи по бузите си. Саркин изтича на двора, където го чакаше конят му, оседлан и готов. Сложи скъпоценните книги в една от дисагите, възседна и препусна бързо, насочвайки се към планините, далеч от главния път. Планираше маршрути за бягство още откак се нанесоха във фермата. Беше изминал около четвърт миля, когато чу дрънченето на амуниция, което означаваше, че се задават гуербретът и проклетите му войскари. Бързо слезе от коня и хвана муцуната му. Дрънченето стана по-силно, отмина го, сетне бавно заглъхна.

— Край с този глупак — прошепна той.

Но се качи на седлото със съзнанието, че опасността далеч не е преминала. Когато Братството научеше за съдбата на Аластир, щеше да пусне по следите му убийци. Предстоеше му винаги да бяга, все да се крие, непрекъснато да се придвижва и в същото време да изучава книгите и да увеличава мощта си. Може би щеше да успее да остане достатъчно далече от Ястребите, за да погълне силата, която му трябваше, и да спаси живота си. Може би. Оставаше му единствено тази надежда.

Веднага след като Невин потъна в транс, Джил се върна между дърветата, докато Родри остана близо до стареца. Бледата лунна светлина блестеше в потока и превръщаше белите брези в призрачни дървета. В мълчанието, получило отпечатък на деомер, звукът от собственото й дишане дразнеше болезнено слуха й. Невин лежеше така безжизнен, че на нея все й се искаше да коленичи до него, за да види дали е жив. Изведнъж чу зад себе си звук и се извъртя с вдигнат меч.

— Само заек — каза Родри.

Тъй като знаеше, че той вижда в тъмното, се обърна отново и загледа билото на възвишението, търсейки някакво движение, което би означавало, че в нощта се придвижват врагове. Внезапно Невин простена. Джил пристъпи напред в момента, когато той се преметна. Хвърли се до него със смътната идея, че са го ранили. Той почти седна, сетне падна настрана, но през цялото време очите му оставаха затворени, а дишането — бавно и равномерно. Изрита и замалко щеше да удари Родри, сетне се обърна по корем, зашава, изпълзя като рак стъпка напред. Замалко не си удари главата в един камък и тогава Джил го сграбчи за раменете и се опита да го натисне надолу, но далеч нямаше същата сила, каквато той беше придобил в своя транс. Отхвърли я настрани с лекота. Родри изпсува и се спусна да помага.

Бориха се с тялото на Невин, както им се стори, цяла гротескна вечност, докато той се извиваше, дърпаше и мяташе ръце. Веднъж нанесе тежък удар по брадичката на Родри и той се разпсува още по-високо, но не го пусна. Джил не спря да се моли на Богинята да ги пази от враговете, ако такива идваха към тях. Накрая Невин се отпусна и го видяха да се усмихва на лунната светлина. Устните му се движеха, сякаш говореше; после остана да лежи напълно неподвижен.

— О, богове — рече тя. — Да не вземе да умре?

Точно в този миг той отвори очи и отново се усмихна.

— Какво правех? — попита той. — Мятах се насам-натам, така ли?

— Като риба на сухо — отвърна Родри и го пусна.

— Случва се от време на време при транс — старецът седна, огледа се зашеметен. — Някой от вас ли уби тялото на Аластир?

— Не сме ние — отвърна Джил. — Стояхме при теб.

— В такъв случай Блейн и хората му сигурно са вече във фермата. Няма време за обяснения. Трябва да бързаме.

И все пак стигнаха там едновременно с Блейн и отряда. Гуербретът се приближи в тръс начело на хората си. В сивата светлина на зазоряването изглеждаше много раздразнен.

— Благодаря на всички богове, че сте невредими — сопна се той. — Претърсихме околността заради вас.

— Дължа ви извинение, Ваша светлост — рече Невин. — Но битката свърши.

Камдел ги чу как влизат в двора. Когато осъзна, че няма да умре от гладна смърт, а ще бъде спасен, всеки мускул на тялото му се сгърчи в ужас, напрегна се. Простена, надигна се на колене и веригата около крака му задрънка. Беше достатъчно дълга да се изправи и да направи няколко стъпки. На кухненската маса имаше нож с дълго острие, с който би могъл да си пререже гърлото или китките, стига да го достигне. Желаеше смъртта, жадуваше я, защото само тя имаше силата да изтрие срама му и да го освободи от ужасната истина, която му бе разкрил Саркин.