— Не знаеш какво ще намериш вътре, нали разбираш?
— Не зная — Родри намести щита на лявата си ръка. — Благодаря ти.
Той изтегли меча, а Комин ритна вратата и я отвори. Къщата беше голяма, около шейсет стъпки в диаметър, и като повечето къщи от този тип, нарязана като торта на малки клинообразни помещения, отделени едно от друго с плетени прегради. Родри пристъпи в помещение, което сигурно представляваше всекидневна, защото в нея имаше два дървени стола и резбован сандък под прозореца; на стената висеше дървена полица, а на нея с гордост бяха изложени три рисувани глинени чинии. По пода се стелеше такъв дебел слой прах, че зад себе си оставяше следи от стъпки.
И в двете стени имаше отвори, покрити с одеяла. Отворът на дясната стена водеше към кухнята, където се намираше Камдел, затова Родри реши да тръгне наляво. Приближи предпазливо до отвора и със замах на меча си дръпна одеялото. То се свлече на пода и зърна спалня с прясна слама по пода и два напълнени със сено дюшека. Влезе вътре и видя няколко навити завивки и куп разпръснати дисаги, сякаш наскоро някой ги е претърсвал. Имаха вид на съвсем обикновен багаж, но той не посегна да го докосне. Откъде можеше да знае дали не са пълни с чудни магии. Одеялото на следващия отвор беше дръпнато настрана. Надникна в помещение, което беше далеч по-голямо от предишните две. Там имаше пръснати лемежи, стара сбруя и няколко счупени мебели. До отвора в другия край лежеше труп, подут, облечен в селски дрехи, стиснал дърварски топор с две ръце. Родри допусна, че фермерът се е опитал да се брани, но служителите на черния деомер са го надвили и заклали.
— Е, старче — рече той и влезе, — ще те погребем, както трябва.
Мъртвият вдигна глава и го погледна. Родри изкрещя и замръзна за момент, а в това време трупът се вдигна бавно и тромаво на крака. Ямките на очите му бяха празни, но той вдигна брадвата и се олюля към него, като че можеше да вижда. На Родри му се повдигаше, но вдигна щита и отстъпи встрани, така че несръчният удар премина покрай него и не го засегна. Когато чудовището се обърна към него, той замахна с меча си под бавното му движение и му преряза гърлото. Бликна тъмна течност с остра миризма, но трупът спокойно вдигна топора отново и пристъпи напред.
Налудничавият смях на Родри се надигна в гърлото му. Хлипайки и давейки се, той направи лъжливо движение, хвърли се напред и съсече подмишницата на трупа. Оттам бликна още воняща течност, но той напираше и замахна към него. Посрещна удара с щита си и чу как дървото се пропука — призрачният боец беше силен. Смехът на Родри се извиси до вой, той замахна силно и отсече наполовина дясната ръка на нещото. То само прехвърли тежестта на топора към лявата и замахна отново. Отстъпвайки встрани, той се шмугна отзад и заби меча в гърба му. То се обърна бавно с лице към него.
Родри чу някак отдалече викове, които се приближаваха, но продължаваше да следи съсредоточено как нещото размахва топора ту на една, ту на друга страна, сякаш се готви да го сече като дърво. Направи лъжливо движение, прие удара върху щита си и разпори ръката, но то продължаваше да размахва оръжието. Въртяха се непрекъснато и бъркотията в помещението го затрудняваше. Внезапно се подхлъзна; топорът профуча на по-малко от сантиметър от главата му. Той скочи, кискайки се неудържимо, и вложи всичката си обезумяла сила в удара. Когато се стовари върху врата на нещото, мечът потъна дълбоко и пречупи костта.
Главата на трупа висеше, люшкайки се само на ивица кожа и мускул, но той стовари топора с пълна сила върху щита на Родри. Дървото и кожата се разцепиха и се пропукаха до средата и половината от щита падна на пода. Родри приклекна, направи лъжливо движение и замахна към лявата му ръка. То най-сетне пусна топора, но продължи да налита към него. Отскочи бързо. Струваше му се, че докосването на пръстите ще е по-страшно от удара на острие. В отчаянието си разпори корема му. Червата се изсипаха, но въпреки това то се нахвърли върху му.
— Спрете в името на Господаря на Ефира!
Окъсаният кървящ труп се закова. Невин влезе и Родри захвърли меча и щита, падна на колене и повърна, без да го е грижа, че някой ще го види. Чу и други гласове, защото в помещението се струпаха хора. Комин коленичи до него тъкмо когато си бършеше устата с ръкав.
— Всичко наред ли е, сребърен кинжал? В името на гъза на Адовия властелин, какво беше това нещо?
— Проклет да съм, ако зная, но никога в живота си не съм бил толкова благодарен на някого, че ми е заел щита си.
Стана на крака и чу как Невин напява нещо на непознат език. Когато старецът стигна до края, трупът се сви, коленете му се подгънаха и той по-скоро се положи, отколкото падна на пода. Невин тропна три пъти с крак. Родри видя върху трупа да танцуват грозни и разкривени Диви; после те изчезнаха.