— След тази среща, Родри, момчето ми — рече майсторът на деомера, — ще е добре да искаш съвета ми, преди да си пъхаш носа по разни странни места.
— Имаш моята клетва.
Но най-страшното все още предстоеше. Невин отиде до последния отвор и дръпна одеялото, разкривайки малко помещение без прозорци; в извивката на стената висеше парче черно кадифе. На него беше избродирана наопаки петолъчна звезда и някакви друга знаци, които Родри не разпозна. Вонеше на тамян и на още някаква подобна на рибешката миризма.
На средата на пода лежеше проснато тялото на пълен сивокос мъж с отметнати настрани ръце. Имаше вид на най-обикновен керморец и някой трябва много да го е мразел, защото беше забивал камата си толкова пъти, че сигурно е бил мъртъв далеч преди последния удар. Самият труп не можеше да впечатли Родри, но видът на стаята го изпълни с такъв ужас, че беше готов да изкрещи на Невин да не ходи там. Насили се да го последва, воден единствено от убеждението, че старецът има нужда да бъде пазен. Имаше чувството, че в полумрака се движат някакви безшумни, полувидими същества. Невин подритна трупа с върха на ботуша си.
— Е, Аластир — рече той, — най-сетне се срещаме. Бил си дяволски хитър, защото не си спомням някога да съм те виждал. — Вдигна поглед към Родри: — Това е човекът, който искаше да си мъртъв, онзи, който стоеше зад войната на Лодлейн.
Родри се загледа към стария враг по-скоро объркан, отколкото разгневен. Тъй като си представяше майстора на черния деомер като демон в човешко тяло, остана някак разочарован, че е така обикновен на вид. Но помещението си оставаше демонично. Ужасът, който не се подчиняваше на разума, растеше, докато Невин не сложи ръка на рамото му, за да го успокои.
— Опасността премина — рече майсторът на деомера. — Само елфическата кръв, която тече в жилите ти, те прави така чувствителен.
— Наистина ли?
— Наистина. В това помещение Аластир е обръщал перверзиите си на деомер. О, богове, бедният Камдел.
— Дали са го карали да гледа?
— Да гледа ли? Ха! Те са го използвали в обредите си. Многократно са го изнасилвали тук.
— О, свински хуй! — Родри се опитваше да отрече онова, което чуваше. — Как може да бъде изнасилен мъж?
— Я не се прави на наивен, няма как да не са ти ясни тези неща, след като си раснал в двора. Дяволски добре знаеш какво имам предвид. Освен това, докато са го правели, са го порязвали, за да проливат кръв за черните си души.
Ако имаше нещо останало в стомаха му, Родри щеше отново да повърне. Невин го гледаше замислен.
— Двамата с Блейн сме наумили да кажем на Краля, че Камдел е мъртъв — рече старецът. — Ще позволи ли твоята чест да запазиш нашата тайна?
Родри огледа помещението и се запита как ли е изглеждало то на човек, хвърлен на пода. Накрая рече:
— Камдел може и да е крадец, но аз няма да кажа и дума повече за това.
Невин помогна на Блейн да качи Камдел на един от конете, които намериха изоставени в конюшните. Младият лорд се клатеше като пиян на седлото, но беше достатъчно буден да язди. По-късно Невин щеше да премахне магията — много по-късно, когато пристигнеше друг майстор на деомера, който да започне да лекува съзнанието на Камдел.
— Слушай, добри магьоснико — рече Блейн. — Сигурен ли си, че като останеш тук сам, ще бъдеш в безопасност?
— Съвсем сигурен. Работата, която имам да свърша, няма да отнеме много време. Би трябвало да се върна в дъна за обяд.
— Без съмнение си знаеш най-добре работата, а аз не желая да науча каква е тя.
Докато отрядът възсядаше, Невин намери възможност да каже няколко думи на Джил, която се прозяваше на седлото.
— Като се върнете, Камдел ще спи няколко часа. Мога ли да те помоля да седиш при него, когато се събуди?
— Ще седя, бъди спокоен. Не бива да остава сам, та да си спомни всичко, което е преживял.
Невин изпита болка. Да можеше малката глупачка да проумее, че от нея ще излезе великолепен лечител! Но не биваше да й налага насила нейния Уирд и добре го разбираше. Изчака известно време и след като отрядът вече не се виждаше, се прозя на топлото утринно слънце. Дори и неестествената му енергия имаше своите граници. Помисли си, донякъде с насмешка, че за първи път от петдесет години щеше да се наспи като хората. После се върна в къщата.