Долу, на почтително разстояние от двайсетина метра, стояха седемдесет войскари — целият боен отряд на Глигана. Буркан подръпна юздите на коня си и високомерно се приближи до портата. Беше едър мъж на около четирийсет години с прошарена черна коса и гъсти мустаци. Гуенивер се вгледа с ненавист в човека, който беше затрил нейния клан.
— Какво искаш? — подвикна Арда. — Да пристъпиш към Свещената Луна с оръжие в ръката е оскърбление за Богинята.
— Не го приемайте за оскърбление, Ваша святост — отвърна той с плътен, спокоен глас. — Просто бързах да дойда насам. Виждам, че лейди Гуенивер е на сигурно място при вас.
— И тук ще си остане, ако не искате Богинята да прокълне земите ви с безплодие.
— За какъв човек ме мислите? Нима бих дръзнал да наруша свещеното право на убежище? Дошъл съм, за да предложа мир — той се завъртя в седлото и отправи поглед към Гуенивер. — Не една кръвна вражда е завършвала с брак, милейди. Вземете за съпруг втория ми син и управлявайте вълчите земи от името на Глигана.
— Никога не бих позволила някой от рода ти да ме докосне с мръсните си пръсти, копеле такова! — изкрещя Гуенивер с все сила. — Вярваш ли, че ще подкрепя онзи самозван крал, комуто служиш?
Широкото лице на Буркан пламна от ярост.
— Чуй клетвата ми тогава — изръмжа той. — Откажеш ли на моя син, тогава никой друг мъж не ще те има — нито теб, нито сестра ти. Ако се наложи, ще претендирам за вашите земи с правото на победител в кръвната вражда!
— Самозабравяте се, милорд! — кресна Арда. — Не ви разрешавам да останете нито минута повече в храмовите земи. Отведете хората си и да не сте посмял друг път да заплашвате ония, които почитат Богинята.
Буркан се поколеба, после сви рамене и обърна коня. Раздавайки гръмогласни заповеди, той събра хората и се оттегли по пътя в подножието на хълма. Гуенивер стисна юмруци до болка, когато видя отряда да се разполага на лагер сред отсрещната ливада — строго погледнато, извън храмовите владения, но в идеална позиция за обсада.
— Не могат вечно да стоят тук — каза Арда. — Скоро ще трябва да тръгнат към Дън Девери заради задълженията си към техния крал.
— Вярно, но се обзалагам, че ще отлагат до последния момент.
Арда въздъхна. Изведнъж лицето й стана много старо и уморено.
Ето накратко как се стигна до гражданската война. Преди двайсет и четири години Върховният крал почина без принц наследник, а дъщеря му — болнаво и невръстно момиче — умря скоро след него. И трите му сестри обаче имаха синове от благородните си съпрузи — гуербрет Кермор, гуербрет Кантрей и престолонаследника на Елдидското кралство. По закон трона би трябвало да получи синът на първородната сестра, омъжена за Кантрей, но над гуербрета тегнеха основателни подозрения, че е отровил Краля и принцесата, за да се докопа до властта. Гуербрет Кермор раздуха обвинението и поиска престола за сина си, а по-късно подобни претенции предяви престолонаследникът на Елдид, като се позоваваше на факта, че неговият син е от кралско потекло и по бащина линия. Бащата на Гуенивер в никакъв случай не би приел властта на чужденец от Елдид, затова когато омразните Глигани се обявиха в полза на Кантрей, изборът на Вълчия клан бе предопределен.
Лято подир лято битките бушуваха около истинската цел на войната — град Дън Девери, превземан ту от едната, ту от другата страна само за да падне отново след някоя и друга година. Гуенивер не вярваше след толкова много обсади в Свещения град да е останало нещо достойно за внимание, но той беше ключ към кралската власт. Кантрей успя да го удържи през цялата отминала зима, но сега настъпваше пролетта. Из цялото разпокъсано кралство претендентите за трона сбираха своите васали и препотвърждаваха старите съюзи. Гуенивер не се съмняваше, че съюзниците на нейния клан вече са в Кермор.
— И тъй, слушай, Маки — каза тя. — Може да стоим тук цяло лято, но рано или късно някой ще дойде с войска да ни измъкне на свобода.
Макла кимна отчаяна. Двете седяха на малка пейка сред лехи с моркови и зеле в зеленчуковата градина на храма. Шестнайсетгодишната Макла беше красиво момиче, но в този ден я загрозяваха подпухналите от плач очи и немарливо привързаната руса коса.
— Дано да си права — отвърна тя след продължително мълчание. — Ами ако никой не се поблазни от нашите земи? И да се омъжи някой за теб, ще трябва да се сражава с проклетия дърт Глиган. Колкото до мен, вече няма как да ми осигуриш зестра, тъй че сигурно ще гния до края на дните си в тоя противен храм.