— Та и сърната в ловния резерват има повече спокойствие.
Усмихна се горчиво, с болка на собствените си думи. Значи щеше да умре. Без съмнение Невин ще го предаде на гуербрета и ще го убият. Щеше да е по-добре, разбира се, отколкото да попадне в ръцете на Ястребите. В най-лошия случай можеха да го сложат на колелото за изтезания, но доколкото беше чувал за Блейн, най-вероятно щяха милостиво да го обесят. Изпита някакво перверзно удоволствие, като се сети, че всички ключови факти, които беше научил, щяха да умрат с него. Стария така и нямаше да разбере за елфическия произход на Родри. Усмихна се при тази мисъл и проумя, че от години е мразел Стария, мразел ги е до един, всички тъмни майстори — и чираци, и Ястреби, които е срещал, мразел ги е, както положително са го мразели и те. Е, сега щеше да се отърве от тях.
Вдигна ръце почти сигурен, че ще треперят, но бяха напълно овладени. Желаеше смъртта. Внезапно прозря, че неизбежният му край няма да е екзекуция, а самоубийство с чужда помощ. От години се чувстваше като празно, кухо подобие на човек; сега тънката черупка на фалша, която показваше пред света, щеше да се срине и да бъде погълната от празнотата вътре у него. Щеше да се свърши с така дълго трупаната умора. Усмихна се и усети, че го обвива приятно спокойствие, сякаш лежеше в гореща парфюмирана вана или плаваше на няколко пръста над пода, така лек, спокоен и защитен се чувстваше сега, когато пожела да умре. Никой нямаше да го принуждава да върви отново срещу собствената си воля; никой нямаше повече да го наранява. Все така усмихнат, придърпа към себе си подноса с храна. Беше съвсем спокоен и много гладен.
Докато свърши да яде, спокойствието се бе превърнало в умора, така дълбока, че повече не можеше да си държи главата изправена. Легна по корем, подложи сгънатите си ръце под главата и започна да наблюдава сенките, които фенерът хвърляше на пода. На моменти плаваше извън тялото си, сетне се плъзгаше отново в него, местейки се напред-назад между ефирното и физическото равнище, без някакво съзнателно усилие или контрол. Всъщност се намираше извън тялото си, когато вратата на килията му се отвори и вътре с широка крачка влезе Невин, придружен от джуджето, което му донесе храната. Саркин не бе виждал стареца преди, но разбра, че е изправен пред Господаря на Ефира по аурата му — едно почти ослепително сияние от бледа златна светлина.
— Червеи и голи охлюви! — възкликна джуджето. — Да не е умрял?
— Съмнявам се — Невин коленичи до тялото на Саркин и сложи ръка на врата му. — Не е, но се намира в транс.
Отведнъж Саркин усети синята светлина да се завърта като водовъртеж около него. Почувства как тялото му го всмуква; колкото и упорито да се бореше, то го дърпаше със сребърната нишка, докато накрая чу шумно свистене и щракане. Изпъшка, отвори очи и видя Невин, приведен над него.
— Хубаво — рече джуджето. — Ще съм отвън, ако ти трябвам за нещо.
Саркин остана загледан в пода, докато не чу вратата да се затръшва, тогава обърна много бавно глава и вдигна очи към противника си. Може би трябваше да каже нещо, да нададе предизвикателен вик или просто да обясни, че е готов и изпълнен с желание да умре, но отново се почувства уморен и от устата му не излязоха думи. Стори му се, че Невин дълго го гледа.
— Дойдох тук, надявайки се да възстановя нещата — рече накрая старецът. — Но според мен е много късно за такова нещо.
Той въздъхна, стана и се упъти към вратата. Когато я отвори, Саркин вече беше заспал.
Невин настояваше, че е напълно способен сам да отиде и да доведе опасния затворник, но Джил и Родри не дадоха и дума да се издума за това. Сега обаче разбраха защо майсторът на деомера е отказал с тях да дойдат войскари на Блейн. Изпълнени с безмълвно страхопочитание, те седяха на дълга каменна пейка до стената на огромна изкуствена пещера и гледаха пазара на джуджетата. Пещерата беше поне сто ярда в диаметър и сигурно два пъти по-висока; осветяваха я снопове слънчева светлина, която струеше отгоре. Точно срещу тях по скалата се стичаха струйки вода и се събираха в изкуствени басейни. От време на време някое джудже пълнеше от тях по един мях и го отнасяше за домакински нужди. Около сто планински хора се пазаряха и търгуваха в средата на пещерата. Повечето от стоката за продан беше храна, наредена върху парчета груба тъкан: гъби, прилепи, корени, отглеждани скришом на повърхността, дивеч, ловуван също така потайно.