— Милейди, това не чини и свинска пръдня, ако човек обезумее както вас преди малко.
Сякаш й плисна ледена вода в лицето. За момент вторачи в него безумен поглед, а той на свой ред я оглеждаше смутен и разтревожен. Само на деветнайсет години, Рикин беше широколико, слънчево русо момче, според братята й един от най-надеждните хора във войската им, че и в кралството. Чудно й се видя, че я гледа така, сякаш е нещо страшно.
— Ами точно тъй си беше, милейди — рече той. — О, богове, кръвта ми се смрази, като ви чух как се смеете.
— Едва ли и наполовина колкото моята. Обезумяла! В името на Богинята, точно такава бях.
Тъмнокос, строен и вечно ухилен, Дагуин доведе коня си и й се поклони.
— Много лошо, че са оставили само четирима, милейди — отбеляза той. — Можехте да се справите сама с двамина.
— Може би и с трима — рече Рикин. — Къде е Кам?
— Доубива коня си да не се мъчи. Излезе, че една от онези отрепки можела да насочи меча си във вярната посока.
— Е, сега имаме техните коне, а и всичките им провизии — Рикин вдигна поглед към Гуенивер. — Милейди, ние бяхме в гората и чакахме да нанесем удара си. Предположихме, че Глиганите няма да стоят тук цялото скапано лято. Но да знаете, че дънът е опожарен.
— Бях дяволски сигурна в това. А Блейдбир?
— Още стои. Тамошните хора ни дадоха храна — Рикин извърна очи, устните му омекнаха. — Видите ли, Глиганите спипаха отряда ни на пътя. Тъкмо се зазоряваше и бяхме полуоблечени, когато копелетата превалиха височината, без да са ни предизвикали на бой или пък да са свирнали с рог. Бяха два пъти повече от нас, затова лорд Авоик кресна да бягаме да се спасяваме, но не успяхме да го сторим достатъчно бързо. Простете ми, милейди. Трябваше да умра там с него, но си помислих за вас, е, искам да кажа, за вас и всички жени, затова реших, че е по-добре да загина в дъна, докато ви браня.
— И ние така — присъедини се към него Дагуин. — Но закъсняхме. Трябваше дяволски да внимаваме, тъй като пътищата бяха пълни с Глигани, и като стигнахме до дъна, той вече гореше. Едва не полудяхме, защото решихме, че са ви избили, но ей този тук, Рико де, рече, че може да сте се добрали до храма.
— Така че тръгнахме насам — поде Рикин. — А когато намерихме проклетите Глигани да лагеруват пред портите, разбрахме, че трябва да сте вътре.
— Така си и беше — рече Гуенивер. — Хубаво тогава. Вие, момчета, докарайте онези коне и каруцата с припасите горе. Отзад има няколко колиби за съпрузите на жените, които идват само за ден-два. Можете да останете там, докато реша какво ще правим оттук нататък.
Дагуин побърза да изпълни заповедта, но Рикин се забави, потривайки изцапаното си лице с още по-изцапаната си ръка.
— Няма да е зле да заровим тези Глигани, милейди. Не можем да оставим това на светите дами.
— Съвсем вярно. Ъ… Питам се, какво ли ще каже за това Върховната жрица. Е, това си е моя грижа, не ваша. Много ви благодаря, че ме освободихте.
Той й се усмихна, като само леко кривна устни, сетне побърза след останалите.
Макар и да не беше щастлива, че пред портите й са били убити четирима души, Върховната жрица погледна на това примирено, дори отбеляза, че може би Богинята наказва Глиганите за неблагочестивото им поведение.
— Без съмнение — рече Гуенивер. — Защото точно Тя беше онази, която уби момчето. Аз бях само меч в Нейните ръце.
Арда й хвърли остър поглед. Седяха в нейния кабинет — строга каменна стая с рафт на едната стена, на който имаше шест свещени книги, а на другата — маса, отрупана със сметки на храма. Дори сега, когато решението се оформяше в съзнанието й, Гуенивер продължаваше да се колебае. Някога най-голямата й амбиция беше самата тя да стане Върховна жрица тук и да придобие за себе си тази стая.
— Цял следобед й се моля — продължи тя. — Ще те напусна, милейди. Ще се закълна в служба на Луната и ще предам клана на Макла. Сетне ще взема хората си и ще отида в Кермор да представя пред Краля молбата на Вълците. Ако съм татуирана, Глиганите няма да има защо да ми навредят.
— Права си, и все пак е опасно. Не бих искала да се тревожа какво става с теб по пътищата, след като те придружават само трима войскари. Знае ли се на какво са способни хората в такова време, дори да си жрица?
— Няма да бъдат само трима, милейди. С мен ще станат четирима.
Когато започна да проумява какво има предвид Гуенивер, Арда замръзна, присвита на стола си.