— Е, така да бъде, капитане — отсече тя. — Той наистина владее деомера.
В същото време Кралят се съвещаваше в тясната заседателна зала, в която нямаше нищо освен дълга маса и пергаментова карта на Девери, окачена на каменната стена. Глин седеше в единия край на помещението на стол с висока облегалка, покрит с церемониалното карирано наметало. От дясната му страна беше Данин, а съветниците в черните си одежди бяха накацали на високи столове край масата като врани около разсипано зърно. Тази сутрин Кралят беше поканил да присъства Амайн, Върховен жрец на Бел в Кермор. Докато съветниците ставаха един по един да дават тържествено съвети по военните въпроси, Данин гледаше през прозореца и си мислеше за други неща, защото истинското решение щеше да бъде обмислено и взето по-късно от Краля и бойните му васали. Към края на срещата обаче разговорът засегна въпрос, който привлече вниманието му. Садар, старец с бакенбарди и трепереща брадичка, стана и се поклони на Краля.
— Най-смирено се извинявам, че ви питам, Ваше величество — започна той. — Но се чудя защо взехте в отряда си лейди Гуенивер.
— След всичко онова, което нейният клан е направил за мен, нямаше как да пренебрегна молбата й — отвърна Глин. — Убеден съм, че нашият Данин ще направи така, че да не я сполети беда, и тя скоро ще се умори да воюва.
— Ами, ние си мислехме — старецът замълча и погледна към останалите съветници за подкрепа, — че, как да го кажа, много по-лесно могат да й бъдат спестени тези изпитания, като просто я принудите да се върне в храма, а по-късно да съобщите на хората й.
Данин измъкна украсения си със скъпоценни камъни кинжал и го хвърли, така че той попадна точно пред Садар. Сепнат, съветникът отскочи назад, а кинжалът се заби в дървото и затрепери.
— Искам да знам нещо — отбеляза Данин. — Как може страхливец като теб да оценява боец като нея?
Кралят се засмя, всички съветници също се засмяха насила, дори Садар.
— Данин има високо мнение за нейния дух, добри ми съветници — рече Глин. — А по такива въпроси вярвам на неговата преценка.
— Никога не бих поставил под въпрос мнението на лорд Данин по военни въпроси, Ваше величество. Просто мислех доколко е благопристойно.
— Това си го заври отзад — сопна се Данин.
— Дръж си езика! — намеси се остро Кралят. — Добри ми съветнико, уверявам те, че ценя твоята мъдрост далеч повече от моя безочлив брат, но вече съм дал клетва на честта. Освен това съм поканил Негова святост на съвета ни, за да обясни как стои въпросът.
Всички се обърнаха към жреца, който се надигна и кимна към присъстващите. Като всички васали, жрецът на Бел беше с гладко обръсната глава, около врата си носеше вита златна верига и беше облечен в проста ленена туника, прихваната в кръста с парче обикновено въже. От пояса му висеше малък златен полумесец.
— Кралят пожела да узнае какъв е статутът на култа, който следва лейди Гуенивер — заговори с тих, загадъчен тон Амайн. — Той е напълно законен и води произхода си от времето на Зората, когато, според хрониките, под жестокия натиск на обстоятелствата жените били принудени да стават воини. Обожаването на Луната от Тъмната й Страна не бива в никакъв случай да се смесва с обредите както на Епона, така и на Аранрода. — При споменаването на второто име той поспря и преплете показалец и среден пръст в знак, който предпазва от зла магия. Мнозина от съветниците направиха същото. — Искрено казано, бях изненадан, че войнският култ е все още жив, но доколкото разбирам, в храмовете светите дами са запазили преданията.
Когато Амайн седна отново, мъжете се спогледаха неспокойно.
— Както виждаш, добри ми Садар — рече Глин, — не мога да пренебрегна волята на Светата Богиня.
— Разбира се, Ваше величество, че не може и дано Тя ми прости, че въобще съм се усъмнил в предопределението на дамата.
Съвещанието свърши и всички се разотидоха, като си кимаха помирително и се покланяха един на друг. Глин излезе с широка крачка от помещението, а Данин се забави, колкото да си вземе кинжала от масата. Садар проследи с отровен поглед как го прибира. Данин последва Краля в частните му покои. Един паж им донесе по половиница пиво. Данин зае предложения от брат му стол, въпреки че с удоволствие би седнал като куче в краката му.
— Слушай какво, Дано, тази пасмина от хвалипръцковци ми досажда не по-малко, отколкото на теб, но трябва да разчитам на тяхната вярност. Инак кой ще управлява това скапано, така наречено кралство, когато тръгнем на бран?