— Вярно казвате, Ваше величество, и Ви поднасям извиненията си.
Глин въздъхна и отпи от пивото, загледан в празното огнище. Напоследък изпадаше в такива мрачни настроения и това дълбоко тревожеше брат му.
— Какво мори сърцето на Негово величество? — попита Данин.
— Смъртта на Авоик, а и смъртта на братята му. О, дяволите да го вземат, понякога като си мисля за всичката тази гибел, която донесе на кралството моята претенция към трона, се питам дали мога да бъда крал.
— Какво? Та само един истински крал би могъл да има такива съмнения. Обзалагам се, че Кантрей не дава и свинска пръдня за това кой умира в негово име.
— Ти вярваш в мен, Дано, нали?
— О, по дяволите, ще дам живота си за теб.
— Знаеш ли — Глин вдигна поглед и очите му се замъглиха с нещо, което подозрително напомняше сълзи, — има моменти, когато бих полудял без теб.
Данин беше прекалено стреснат, за да каже нещо. Глин отметна глава и се изправи.
— Остави ме — отсече той. — Искам да съм сам.
Данин побърза да изпълни пряката заповед, колкото и да му се искаше да остане. С натежало сърце отиде да се разходи из двора. Оставаше му несигурната надежда, щом тръгнат на бран, мрачните настроения на Глин да се разсеят. Най-вероятно това лято нямаше да има големи сражения. Набезите, доколкото предстояха, сигурно щеше да води той. Кралят щеше да остане в дъна и да изпада в мрачните си настроения, тъй като беше прекалено ценен, за да се поеме рискът от раняване в някакво незначително сражение.
Накрая безцелният му ход го доведе в района на казармата. Там, пред своята конюшня, войскари на Вълците тимаряха конете си. Покачена върху теглича на една каруца, лейди Гуенивер ги гледаше. Въпреки остриганата коса и мъжките дрехи Данин можеше да мисли за нея само като за жена, при това привлекателна. Големите й сияещи очи светеха като маяци и го привличаха. Начинът, по който се движеше, също го привличаше — всеки жест беше категоричен, но и плавен, сякаш извличаше енергия от скрит източник. Когато го зърна, тя се смъкна от теглича и тръгна насреща му.
— Лорд Данин, хората ми имат нужда от одеяла и дрехи.
— Тогава ще ги получат днес. Вече сте част от домакинството на Краля, затова помнете, че онова, от което имате нужда, влиза във вашата издръжка.
— В такъв случай ви благодаря. Негово величество е наистина безкрайно великодушен.
— Така е. Аз имам основание повече от мнозина други да хваля великодушието му. Колко са незаконните синове, получили титла и място в двора?
Тя трепна, а той се усмихна. Обичаше да вади на показ деликатната тема за раждането си и да я навира в лицата на благородниците, преди те да успеят да я използват срещу него. За момент се поколеба, спомняйки си лекцията на Амайн за нейния култ, но нещо сякаш го накара да заговори:
— Тази луна на бузата ви, тя наистина ли е белег за обет?
— А какво друго би могла да е?
— Ами, мислех си, че може да е хитрост, начин да пътувате в безопасност и не бих ви упрекнал за това. Жена на път с боен отряд е най-добре да има покровителството на Богинята — или да накара мъжете да смятат, че го има.
— Прав сте, но сега този сърп обгръща целия ми живот. Дала съм обет на Нея и й оставам вярна.
Тихият и студен тон сам по себе си носеше послание.
— Разбирам — побърза да каже той. — Е, далеч съм от мисълта да се съмнявам в това как една жрица получава своите видения. Исках да ви попитам нещо друго. Има ли сестра ви кандидат, когото предпочитате за нея? Ще поговоря с Краля за него.
— Така ли? Та вие ми предлагате огромна услуга.
— Какво? Какво искате да кажете?
— О, милорд, нима не разбирате, че в очите на двора вие притежавате страхотно богатство? Вие разполагате с повече влияние върху Краля от който и да е друг. Ако не го цените, то може да се превърне в проклятие.
Данин само се усмихна, озадачен от настойчивия й тон. Не спираше да се учудва как жените винаги се хващат за несъществени подробности.
— Във всеки случай — продължи тя — кандидатът е лорд Гуетмар от Елшовия клан.
— Сражавал съм се редом с него и той е свестен човек. Ще го спомена на Краля.
— Благодаря.
С лек реверанс Гуенивер се отдалечи, като го остави в мрачен хирейд заради жена, която никога нямаше да притежава.
Лорд Данин изпълни обещанието си да говори с Краля много по-скоро, отколкото Гуенивер очакваше. Същия следобед съветникът Садар дойде в стаята й с важна вест. От уважение към възрастта му тя го настани на стол до огнището и му наля малко медовина, сетне зае стола срещу него.