— Нещо не е наред ли, добри ми билкарю?
— О, нищо, нищо. Само се питах кога ще тръгвате на война.
— Скоро, след сватбата на Маки. Ще патрулираме по границата на Елдид. Може и да не стигнем до сражение, или поне така ми каза лорд Данин, затова не тревожи душата си, добри ми билкарю.
Тя се усмихна и той отново изпита същия страх, който стисна сърцето му, но само кимна и нищо не отвърна.
Сватбеното тържество продължи цял ден с турнирни сражения и конни надбягвания, танци и песни на бардовете. Привечер онези няколко души, останали все още трезви, бяха претъпкани с ядене и им се спеше. Оставаше само една последна формалност, преди Гуетмар и Макла да се оттеглят за първата брачна нощ в стаята си. Глин привика двойката, Гуенивер и шепа свидетели в покоите си, за да присъства на подписването на брачния договор. Обикновено Кралят не би се занимавал лично с такова нещо, но унаследяването по женска линия на такъв голям клан беше нещо важно. Когато Гуенивер дойде, с изненада видя сред свидетелите Данин, Ивир и Садар — и Невин.
Кралският писар прочете декрета, с който Гуетмар ставаше глава на Вълчия клан и му се даваше зестрата на Макла при условие, че ще я владее като Вълк и ще бъде докрай верен на този клан. Гуетмар пръв направи своя знак на документа, след което се подписа Гуенивер, за последен път в качеството си на глава на Вълчия клан. След това направи своя знак Данин, а след него — останалите свидетели.
— Така, готово — рече Глин. — Гуетмар от Вълците, разрешаваме да напуснете стаята и да отведете булката във вашите покои.
С много поклони и реверанси новобрачните и съветниците напуснаха помещението, но Глин даде с ръка знак на Гуенивер и Невин да останат при тях двамата с Данин. Един паж донесе пиво в сребърни халби, сетне дискретно се оттегли.
— Е — поде Кралят. — Спазих обещанието, което ви дадох за името на Вълците. Искрено се надявам баща ви и братята ви да разберат за това в Отвъдното.
— Присъединявам се към надеждата ви, Ваше величество, и съм щастлива от великодушието ви по отношение на човек, който стои толкова по-ниско от вас.
— Трудно ми е да сметна, че една жрица стои по-ниско от мен.
— Негово величество е изключително набожен и Богинята ще го възнагради за това — Гуенивер направи реверанс. — Но жрица или не, аз се сражавам под негово командване.
— Или под моето, когато потеглим — намеси се Данин. — Надявам се, че милейди ще помни това.
Всички се обърнаха към него. В очите на Глин блесна студено предупреждение. Очевидно Данин беше пиян, с почервеняло от медовината лице и отпуснато чене.
— Аз се сражавам навсякъде под командването на моята Богиня — каза Гуенивер хладно. — И се надявам, че лорд Данин няма да го забравя.
— О, я стига — тук Данин направи пауза, за да отпие една съвършено излишна глътка пиво. — Не желая нищо друго, освен да служа на твоята Богиня, като те пазя жива. Умряла не можеш да й се молиш, нали така? Освен това ти си дяволски ценна, за да те загубим. Всички знаят, че твоето присъствие тук е добро предзнаменование.
Глин понечи да заговори, но Невин го изпревари.
— Господин лордът казва истината — рече старецът. — Но ще направи най-добре да внимава какви думи използва, като говори пред една от Светите Дами.
— А на теб какво ти влиза в работата, старче?
— Дано! — сряза го Кралят.
— Извинявам се — Данин обърна замъглените си очи към Гуенивер. — И на вас, милейди, но просто исках да ви предупредя. Зная, че се смятате за боец, но…
— Смятам ли се? — Гуенивер се изправи на крака. — Богинята ме беляза за кръв и хич не си въобразявай, че ще ме спреш.
— Така ли? Е, ще видим. За каузата на брат си съм готов да се опъна на самия Адов властелин, по същия начин ще се опъна, ако трябва, и на твоята Богиня.
— Данин, дръж си езика — намеси се Невин. — Ти не знаеш какво говориш.
Лицето на Данин поаленя от ярост. Кралят посегна да хване ръката му, но прекалено късно; с ругатня Данин метна половиницата с пиво право към главата на Невин. Старецът кресна само една неразбираема дума. Половиницата спря във въздуха, сякаш сграбчена от невидима ръка, а пивото се разля по целия под. Гуенивер усети как кръвта се отдръпва от лицето й и я пронизва мраз. Невидимата ръка постави чашата съвсем елегантно на пода, с гърлото нагоре. Данин я зяпна, опита се да каже нещо, сетне се разтресе цял, почти изтрезнял от страх. Докато Глин се разсмя.