С бойни викове, или по-скоро ужасени писъци, малка групичка от елдидски войскари се отскубна от мелето и в паниката си се понесе право към резерва. Рикин можа само да изтегли меча си, преди Гуенивер да изкрещи бойно предизвикателство и да забие шпорите в коня си. Препусна след нея с вик. Чуваше, че хората му го следват, но не откъсваше очи от нея. Видя я да се врязва насред отчаяната група.
— Ах, мамка му! — изруга той и пришпори силно коня си.
Пред погледа му острието й се издигна окървавено и войскар падна от седлото си, но около нея вече имаше трима други. Надавайки боен вик, той ги нападна в тил. Замахна силно, съсече кон, нанесе здрав удар по гърба на един от враговете, сечеше насам и натам, сякаш отбиваше с камшик хрътки от сърна. Вдясно от него Дагуин уби войскар. Един елдидец обърна несръчно коня си. Рикин го мушна толкова силно, че проби ризницата му и го уби на място. Когато изтегли сабята си, мъртвецът се претърколи от седлото под копитата на коня му и той се вдигна на задните си крака. После стъпи отново долу и тогава чу Гуенивер да се смее, да вие и крещи като демон, видя я как убива още един. Сетне бойците на Вълците ги наобиколиха и сражението свърши.
Развеселена, сякаш е чула великолепна шега, Гуенивер се приближи до него.
— Убих двамина — съобщи тя злорадо. — Какво толкова лошо е станало, Рико?
— В името на всички дяволи, следващия път, когато се втурнеш срещу безнадеждно превъзхождащ те брой хора, поне ме вземи със себе си! Ти, малка глупачка! Сметнах, че няма повече да те видя жива. Искам да кажа… ъъ, е… милейди.
— Знаех, че ще си достатъчно съобразителен да ме последваш и ти го направи, нали?
Отрядът се струпа наоколо с погледи, изпълнени със страхопочитание.
— Гледайте само — проговори Дагуин. — Конят й няма и драскотина по себе си.
Бойците зашушукаха помежду си и шепотът им прошумя като вълна от суеверие, в която имаше колкото почит, толкова и чист страх.
— Заради Богинята — рече тя. — Тя се биеше наред с мен.
Ругаейки под нос, мъжете дръпнаха назад конете си — но не се отдалечиха много, защото дадената й от Богинята сила разливаше като огън топлината си. Рикин не бе виждал усмивка като нейната, така стегната и студена, сякаш изсечена по лицето на божество. Но като чу познат вик зад тях, усмивката й изчезна. Хората се разделиха да пропуснат лорд Данин до дамата.
— Значи хората ти видяха малко бой, а? — рече той. — Ти ли поведе тази атака, Рико? В името на всички демони се надявам, че тя е имала достатъчно ум в главата си да стои настрана.
Целият отряд се извърна и с блеснали от ярост очи се струпа около него. Когато ръката на Данин хвана дръжката на меча, Рикин изтегли своя.
— Назад! — кресна Гуенивер. — Оставете го!
Псувайки под нос, те дръпнаха конете си, всички освен Рикин, който отиде до лорда и му се поклони леко от седлото, макар и все още с меч в ръка.
— Господин лордът забравя, че говори на жрица. Хората ми и аз най-смирено молим господин лорда да го помни отсега нататък. Моята господарка поведе атаката, милорд. Всички я видяхме как се бие с четирима и уби двама от тях, преди да я стигнем.
Побелял, Данин рязко се обърна към Гуенивер.
— Истината е, че не се сражавах под твоя команда — рече тя. — Можете да спорите на дребно с Луната кой е моят командир. А що се отнася до теб, Рико, ти самият се би като демон от ада. Кълна се, че и ти почти обезумя.
Осъзнавайки, че тя говори истината, Рикин усети как го обхващат чувства, които не може да разбере. Никога преди не се бе сражавал по този начин, предпочиташе да набележи своя човек добре и строго да следва стратегията си. Стори му се, че нейната Богиня се е пресегнала, за да сложи ръка върху него, и го прониза студ.
Тиерин Кавид, строен и русокос, на не повече от двайсет години, се смееше и приказваше едновременно, изпаднал в полуистерия от неочакваното си спасение. Той разказа на Гуенивер и Данин цялата история, докато хапваха набързо на почетната маса в голямата му зала, където керморските войскари се бяха разположили на пода поради липса на достатъчно пейки. До него седеше и слушаше бременната му млада жена, а храната пред нея оставаше недокосната.