— Така значи — Саламандър зловещо проточи думите си. — Свине! Лайна! Смятахте ме за бъбрив глупак, така ли? Обикновена играчка, която стои по-долу от вас, които тънете в похот и кръв! Ха! Та смее ли човек немощен да се появи по зловещите улици на Слайт? — замълча и се намръщи театрално на тълпата. — Стига да искам, мога да изпепеля тази воняща дяволска дупка до земята, а вие, копелета въшлясали, ще пълзите и ще се пържите в нея.
За илюстрация изстреля една светкавица по посока на буре с пиво, по чиято повърхност лумнаха пламъци. Момичетата писнаха отново; мъжете се хвърлиха напред; но огънят прогори дървото, пивото потече навън и го загаси, предизвиквайки острата воня на опърлен хмел.
— Някой да се съмнява в мощта ми? — продължи Саламандър.
Всички единодушно завъртяха глави в знак на отрицание. Саламандър сложи ръце на кръста си и се усмихна студено и жестоко.
— Е, добре, свине такива. Върнете се към гнусните си занимания, но помнете какво представлявам аз и се отнасяйте към мен с уважението, което заслужавам.
Скочи от масата и седна до Джил. Още известно време тишината изпълваше помещението, също както и остатъците от дима; след което бавно, един по един пиратите започнаха да шепнат, върнаха се при пивото си, а по-слабите духом се измъкнаха през вратата. Когато шумът се върна към нормалното си равнище, Саламандър прегърна Джил през рамото, привлече я към себе си и прошепна:
— Това би трябвало да им вдъхне дълбок, макар и краткотраен ужас, а? — и отново викна. — Момиче! Ела вземи тази обгоряла и воняща половиница и ми донеси прясно питие!
Кланяйки се, разтрепераното момиче се промъкна и грабна все още пушещата половиница с нагънат парцал в ръка. Когато донесе новата, направи кникс като дворцова дама, сетне позорно побягна. Саламандър вдигна чашата си за поздрав и отпи доста от нея.
— И така, неверни ми Гилин, научи урока си, нали?
— Наистина го научих. — Джил се чудеше дали да не го удуши заради всичко онова, което издрънка. — Но не зная кой точно.
Вестта за станалото се разнесе почти толкова бързо, както и деомерският огън на Саламандър. На малки групички пирати и граждани се появяваха на вратата или прозореца, подаваха глави вътре да погледнат Саламандър, сетне се дръпваха бързо и отминаваха. Накрая влезе с широка крачка Снилин и разтърси ръката на гертдина със сърдечен шумен смях. Както вече Саламандър бе имал възможността да отбележи, страхливостта не беше сред пороците му.
— Как се ругая за това, че изпуснах гледката — рече Снилин и седна, без да го канят. — Щях да изпитам удоволствие да видя как свинските му копелета бягат от теб, магьоснико.
— Ако някой пак ме ядоса, ще имаш тази възможност.
— А това е дяволски малко вероятно, освен ако, разбира се, не останеш дълго тук.
— Не, наистина нямам такива намерения. Всъщност, друже мой, може би си в състояние да ми помогнеш. Имам намерение да отида в Бардек, преди да е настъпила зимата. Познаваш ли някого, който отива там, преди тя да е дошла? Ще платя добри пари за пътуването.
Снилин даде знак да му донесат пиво и се замисли над въпроса.
— Абе, всъщност не зная да има такъв — рече накрая той. — Но можеш да убедиш Бутвин да те закара. За него е все едно дали ще зимува тук или в Пастур, а това лято не можа да направи много пари. Зависи колко си готов да дадеш.
— Без съмнение, подходяща сума. Имам голямо и непреодолимо желание да видя отново Бардек, красивите палми, блестящите пясъци, богатите търговци и техните чували със злато и скъпоценности.
— Там човек като тебе може да направи добри пари. В името на косматите топки на Адовия властелин! Ти можеш сам да обереш цял керван!
— Предпочитам да измъквам с добро парите от лапите на търговците, но си съвсем прав за печалбата. Тъй както обичам да живея, не мога да мина евтино, а и това мое лисиче развива определено вкус към лукса. Наистина трябва да се съжалява, че младите момчета толкова лесно се покваряват.
Снилин се задави от смях, а Джил се зачуди чий врат би желала повече да пререже — неговия или на Саламандър.
— Но този Бутвин да внимава да не ни създава и най-малките неприятности — продължи гертдинът. — Мога да подпаля дърво с едно щракане с пръсти, разбираш ли. А както знаеш, корабите са направени от дърво.
Снилин млъкна и едновременно с това посивя.
— Виждам, че добре си ме разбрал — Саламандър се усмихна нежно. — Не бой се, ще се погрижа славният Бутвин също да го разбере. Къде можем да намерим този принц на океаните, кръвожадния морски лъв?