В стаята се усещаше течение, затова двамата се наместиха до мангала, чиято светлина имаше черешов цвят. Блейн отпи одобрително от силното тъмно пиво.
— Възнамерявах да дойда при вас още утре сутринта — рече Мадок. — Имам новини. Кралят най-накрая благоволи да ми каже, че утре на разсъмване изпраща хералд в Аберуин.
— В името на Адовия властелин! Защо?
— Никой не знае. Негово величество е бил повече раздразнен от Савил, отколкото от вас, и не казва нищо конкретно. Разбрах единствено, че хералдът ще носи важна и сериозна прокламация. Може да е, че връща Родри, или че свиква Съвета на избирателите, за да определи нов наследник. Боговете са ми свидетели, няма да се учудя, ако съобщава, че повишава данъците — откъде да знам?
Блейн простена под нос и отпи яка глътка пиво.
— Разбира се, веднага съобщих на Невин — рече Мадок.
— Чудесно. Слушайте какво, ще ви задам открито един въпрос? Къде е Родри? Мисля, че знаете.
Мадок помисли за момент, изучавайки лицето на Блейн, сякаш разчиташе по него някакво послание.
— Вярно е, че зная — проговори накрая той. — Ще ми се закълнете ли да не го кажете на никого?
— В честта на моя клан.
— Хубаво тогава. Родри е в Бардек. Враговете му са го отвели там и са го продали като роб.
— Какво са направили? В името на всички богове, ще наредя да бъдат обесени за това! Ще ги набуча на кол и ще ги пратя на колелото на мъченията! Каква наглост! Да продадат мой роднина като някакъв скапан роб!
— Ваша светлост? Мога ли да ви предложа да седнете?
Блейн с учудване установи, че се е изправил. Пое дълбоко дъх и седна отново.
— В края на краищата, Ваша светлост, поне все още е жив.
— Точно така — Блейн въздъхна тежко и си напомни, че не може нищо да направи посред нощ. — Мисля си дали ще мога да взема кораб за Бардек по това време на годината — такъв, дето ще е в състояние да натовари голяма част от бойния ми отряд.
— Не можете, Ваша светлост, и истина ви казвам, че няма да е разумно да тръгнете да го търсите. Според мен от вас ще има по-голяма нужда тук през пролетта, когато той се върне. Във всеки случай — тук лицето на Мадок придоби измъчен вид, — ако успеем да го измъкнем оттам.
— Имам голяма вяра в силата на деомера, милорд.
— Благодаря. Да се надяваме, че ще е оправдана.
Съдейки по лекото поклащане на корпуса, пленникът разбра, че се намират на котва в някакво пристанище. Известно време просто остана да лежи на сламеника си, като оглеждаше почти празния трюм. Когато потеглиха, той беше пълен със сандъци и бали. Колко време мина оттогава? Седмици. Не беше сигурен колко. Изправи се на колене и веригата около глезена му издрънча и изтропа, но беше достатъчно дълга, за да може да стигне до страничния отвор и да дръпне напоената с мазнина кожа. Ослепителната слънчева светлина, която се отразяваше от водата, го накара да примижи и от очите му потекоха сълзи, но след няколко минути успя да различи, отвъд гора от мачти, дълъг бял плаж и стръмна канара. Всички пристанища, в които се бяха отбивали, изглеждаха по същия начин. Спокойно можеше да са се движили напред-назад между два града. Но знаеше, че се намират на Бардекския архипелаг. Онези, които го бяха заловили, му го повториха няколко пъти, сякаш беше важно да го разбере. Сега си го припомни, казвайки си на глас: „Намирам се в Бардек.“ Това беше едно от малкото неща, които знаеше за себе си.
Вдигна дясната си ръка и погледна бледата кожа, която показваше, че е девериец. Знаеше какво представлява Девери и къде се намира, но не можеше да си спомни дали самият той е бил там. Хората, които го държаха в плен, го уверяваха, че е роден там, по-точно в провинция Пирдон. Спомняше си също родния език и малкото бардекски, който знаеше, преди да бъде пленен. Всъщност един от малкото му ясни спомени беше за това как го е учил като дете. Виждаше образа на тъмнокож мъж със сива коса и мила, вечно готова усмивка, който му казваше, че трябва да учи много заради положението си в обществото. Но какво е било това положение, не можеше да си спомни. Може да е бил син на търговец; това беше разумно предположение. Във всеки случай, макар и да не говореше свободно бардекски, ранната подготовка му даваше възможност да долови по нещо от разговорите, които чуваше, и да задава прости въпроси. Понякога получаваше отговор на питанията си; в повечето случаи не.
Пленникът чу звуци зад себе си, обърна се и остави покривката в отвора да падне. По стълбата слизаше човекът на име Гуин, който носеше малък платнен чувал под ръка.