— Предполагам.
— Какво? Ти сигурно знаеш собственото си име.
— Всъщност не го зная. Не помня нищичко за живота си допреди няколко седмици.
— Какво? Да не са те ударили по главата или нещо подобно?
— Може и да е така, нали? Силен удар по главата понякога кара човека да губи спомените си. Но не зная. Никой не ми е казал.
Бриндемо почука известно време по украсен със злато зъб с ъгълчето на документа, докато в същото време оглеждаше покупката си.
— Я ми кажи нещо. Барума, той… причини ли ти болка?
Талиейсин трепна и погледна към пода.
— Виждам, че го е направил. Така ще бъдеш лесен за управление — рече търговецът, но зад студените думи се долавяше и следа от съжаление. — Не бих искал да заставам на пътя на Барума. Обвиняваш ли ме за това?
— В никакъв случай.
— Но също така не бих искал да заставам на пътя на архонта и на свещените закони в моя град. Ако наруша закона, ще бъде точно толкова болезнено и дори по-скъпоструващо, отколкото ако пресека пътя на Барума.
— Това нещо е подправено, нали?
— Аха, действието на опиума започва да отслабва. — Той вдигна документа на светлината, която идваше от прозореца. — Направено е много ловко, много, много професионално, но пък и друго не може да се очаква от Барума. Нека някой помисли възглавницата за свещник и да седне на него! Опитай да си спомниш кой си. Може би мога да ти помогна. Имаш ли роднини и клан в Девери?
— Баща ми беше там важен търговец. Дотолкова си спомням.
— Аха! Без съмнение тогава той ще откупи сина си на справедлива цена, стига да може да го намери. Постарай се да си спомниш. Не мога да те задържа дълго — ами ако Барума се върне и попита за теб?
Талиейсин потрепери, но този път се презря заради това.
— Виждам, че разбираш. — Бриндемо потрепери на свой ред. — Но ако всичко друго се провали, ще те продам на добро място, а когато баща ти дойде, ще му кажа къде. Може би ще ми благодари с добри пари, а?
— Разбира се — Талиейсин установи, че като имаше предвид какъв е залогът — може да лъже с изненадваща лекота. — Той винаги е бил щедър.
— Добре — вдигна ръце и ги плесна. — Ще ти дадем храна и място, където да спиш.
При сигнала през една врата близо до подиума влезе чернокож мъж. Беше висок седем стъпки, много мускулест и носеше къс меч в претенциозно украсена ножница. Дори да не беше мечът, Талиейсин не би бил склонен да спори с човек, чиято ръка беше голяма колкото собствената му глава.
— Дарупо, донеси му нещо да яде. Готов съм да се обзаложа, че Барума го е държал полугладен.
Човекът кимна, погледна към Талиейсин със съчувствие, сетне отново изчезна. Когато си отиде, Бриндемо се върна към играта си, като движеше пулове от слонова кост по пътечки в дървото в съответствие с хвърлените зарове, които много приличаха на деверийските. След няколко минути Дарупо се върна с керамична купа зеленчуци в пикантен сос и кошничка с много тънки хлебчета, които приличаха на кръгли пергаменти. Той показа как да къса ивици от хляба и с тях да поема от кашестата смес в купата. Макар и да му беше трудно да яде от яхнията, тя беше великолепна и Талиейсин започна да лапа с искрена благодарност. Хрумна му, че да го хранят добре беше разумно от търговска гледна точка, защото купувачите биха платили повече за здрав роб, отколкото за болен, но беше прекалено гладен, за да се задълбочава върху етичната страна на въпроса. Бриндемо въздъхна внезапно и вдигна поглед от заровете си.
— Каквото и да правя, знаменията са лоши. — Той махна отчаяно с ръце по посока на дъската. — В сърцето си имам мрачно предчувствие или както там го казват деверийците. Може и да спечеля добре от теб, Талиейсин от Пирдон, но ще окайвам деня, когато боговете са те довели при мен.
Над пристанището на Аберуин валеше ситен дъждец и правеше камъните на калдъръма хлъзгави като стъкло. Завит във великолепната си алена наметка кралският хералд пробяга по дъската до кея и накара галерата да се разклати зад него. Високият нос, който представляваше двукрак дракон, сякаш се поклони на събралата се тълпа. В края на кея, който опираше до брега, Невин понечи да излезе напред да го поздрави, сетне се поколеба, обърна се към Кълин, който стоеше начело на почетната стража.
— Бъди така добър, погрижи се моряците да пийнат нещо горещо веднага щом стигнат до дъна.
— С удоволствие. Бедните копелета са гребали половината от пътя от Кермор в този дъжд.