— Не зная дали мога да приема… Е, какво има?
Изплашен паж се промъкна страхливо в стаята.
— Ваша светлост? Лейди Мадрона ме изпрати. Негова светлост ви вика.
Повдигайки поли като селска мома, Ловиан изтича от стаята, следвана по петите от Невин. Влязоха при болния и намериха Рийс облегнат на възглавници. Лицето му беше опасно пламнало, дъхът му трополеше в хлътналите гърди. Над всичко висеше вонята на болна урина.
— Мамо! — той произнасяше мъчително всяка дума. — Чух слугите да говорят. Кралското му копеле е върнало Родри, така ли? Не ме лъжи!
— Не е необходимо да ви лъжа, Ваша светлост. — Ловиан дойде до леглото и протегна ръка. Той я хвана и я стисна силно, сякаш извличаше сили от нея. — Рийс, моля те, така е най-добре за Аберуин. Така е най-добре за клана Мелуейд.
Той издаде звук, който беше нещо средно между ръмжене и кашлица. Силно разтревожен, Невин бързо се приближи.
— Негова светлост не бива да се притеснява. Той трябва да почива.
— Да почивам ли? Когато кралят се подигра с мен? — дишането на Рийс беше толкова плитко, че думите му трудно се чуваха. — Не можа ли да почака, докато умра? Поне това можеше да направи, проклет да е.
— Не е могъл, Ваша светлост. Ако бяхте умрял без наследник, Аберуин щеше да се превърне просто в кокал, за който се бият кучетата.
За момент това сякаш успокои гуербрета; после той се намръщи, сякаш премисляше нещо.
— А къде е Родри?
— На път за дома, Ваша светлост.
— Аха — замълча за малко, дишаше тежко и се мъчеше да поеме дъх, а ребрата му се надигаха под изящните вълнени покривки. — Още не се е върнал, така ли? Проклето младо пале! Няма да получи онова, което е мое, все още няма.
— Рийс, моля те! — сълзите накараха гласа на Ловиан да потрепери. — Не можеш ли да му простиш?
Рийс обърна глава към нея и изразът в очите му говореше за изпълнено с досада презрение, сякаш се чудеше как тя не може да разбере нещо толкова очевидно. После се закашля, задави се и се присви в спазъм, а гърбът му се изви — бореше се да си поеме дъх. Невин го сграбчи, пъхна ръка под раменете му и го подкрепи, докато той не изплю оцветена в кръв храчка. Очите на Рийс потърсиха лицето на Ловиан.
— Но, мамо — прошепна той, — то беше мое. Наистина беше.
Сетне умря, с последен спазъм понечи да се закашля, но така и не успя. До вратата Мадрона отметна глава и нададе агонизиращ вой и не спря да пищи, докато Ловиан не изтича при нея и не я прегърна, за да може най-сетне да се отпусне и да заплаче. По лицето на тиеринката се стичаха сълзи, но тя мълчеше. Невин затвори очите на Рийс и скръсти ръцете му над раздробените му гърди.
— Дано намерите мир в Отвъдните земи, Ваша светлост — прошепна той толкова тихо, че жените да не го чуят. — Но имам ужасното предчувствие, че омразата няма да ви даде мира.
Остави жените с мъката им и слезе в голямата зала. Поне можеше да обяви официално за станалото и да спести на Ловиан мрачното задължение. Докато вървеше към почетната маса, си спомни за хералда и изпрати един паж да го събуди. Няколко души се обадиха да кажат по нещо приятелски на Невин, но нито един сякаш не забеляза колко е опечален, защото го болеше душата не толкова за Рийс, колкото за онова, което смъртта му означаваше за Аберуин. Бяха прекалено заети да празнуват връщането на Родри. Когато сънливият хералд дойде, Невин се качи върху почетната маса и кресна всички да мълчат. Залата внезапно утихна, бойците от отрядите се обърнаха, най-сетне загрижени, и зачакаха да чуят какво има да каже. Невин не беше в настроение да говори тържествено и дълго.
— Гуербрет Рийс е мъртъв.
Всички едновременно поеха дъх и ахнаха.
— Нейна светлост, Ловиан, тиерин Дън Гуербин, е сега регент за своя по-малък син — Родри Мелуейд, гуербрет Аберуин.
Звукът не можеше да се сбърка: хората понечиха да завикат радостно, но не посмяха от уважение към мъртвия, смехът им бе потопен от кашлица и мърморене, усмивките бързо изчезнаха и бяха заменени с израз на сащисване и срам. „Бедни Рийс — помисли Невин, — сега вече ми се струва, че малко по-добре те разбирам.“ Но докато оглеждаше залата, той се почуди с горчивина в сърцето си дали Родри ще седне в гуербретския стол; дали верните му бойни отряди ще видят някога младия лорд, когото обичаха.
Истинската магия
През изминалите няколко години читатели са ме питали най-различни неща за деверийската поредица. Обикновено такива въпроси се отправят в шумни помещения, на конференции, където всъщност никой не чува отговорите, но сега любезно ми се дава възможност да отговоря на някои от тях в писмен вид, а при него винаги е тихо. Както изглежда, две са нещата, които най-много искате да станат ясни: какъв вид магия използват героите и по какъв начин съм организирала книгите.