Тук не разполагам с място да изложа превратната история на различни магьосници и алхимици, християни, кабалисти и розенкранцианци, да не говорим за суфитите от мюсюлманската страна на равенството, които са се опитвали да пазят жива западната магия през последните около хиляда и осемстотин години. Че все пак те са успели, е само по себе си удивително; несправедливо ми се струва да посочвам, че на разчистената, но така и незасята с подходящи семена нива са пуснали корени и са се развили различни странни бурени, но не всеки, който е претендирал да е следовник на верния път, наистина е бил такъв. Разбира се, лъжите и клеветите са продължили и продължават — че магията те осъжда на проклятие или те кара да полудееш, че вещиците служат на дявола и, в по-ново време, че тя не е нищо друго освен окултни брътвежи, от една страна, и илюзия и измама, от друга. Като читатели ще трябва сами за себе си да решите кое от тези неща приемате за вярно. Моята позиция би трябвало вече да ви е ясна.
Колкото до структурата на деверийските книги, мнозина мърморят, сами на себе си или открито пред мен: „Защо прибягвате до всички тези проклети ретроспекции?“ Ами на този свят има повече от един начин да се организира който и да е разказ — или дори комплекс от фактическа информация. Принципът „започни от началото и върви до края“, с който сме отгледани, води произхода си от класическите гърци и ни е предаден от римляните. Като част от аристотеловата логика той представлява основата на модерната наука и научен светоглед (макар и съвременната физика да започва да го подкопава). Ако гледаме по този начин на света, стрелата на времето лети право и само в една посока. Магичната традиция обаче, ни учи, че за да стигнеш до целта, не е задължително да вървиш по права линия.
Класическите автори като Диодор Сицилийски и Полибий заявяват, че келтите, които са били техни съвременници, са вярвали в прераждането, а това е една от доктрините на съвременната магична традиция. Очевидно изкуството на галите и разцъфтялото след него, в ранната християнска епоха, келтско изкуство представляват достатъчно ясно доказателство, че този народ е организирал информацията по един не-класически, не-аристотелев начин. Тъй като в края на краищата пиша за древни келти, заела съм и техния възглед за света, с лупингите и спиралите в линията на моята фабула, която криволичи и свързва различните животи на героите. Кълна ви се в боговете на своя народ, ако така ви харесва, че имам някакъв, макар и не праволинеен, план наум и съм искрено убедена, че ако се опитате да го видите в неговото развитие, ще извлечете определена полза, дори и тя да е само възможността да пробвате вкуса на това да мислиш по неправолинеен начин. Ако не сте виждали келтско изкуство, плавните спирали и трискели2 на галите, красивите дантели и ширити на ирландските монаси, то направете си удоволствието и прелистете някоя книга за тях в библиотека или книжарница. Кълна ви се, че моето скромно умение не е нищо в сравнение с тяхното.
Катрин Кер
Речник
Абер (деверийски) — Устие на река, делта.
Авер (дев.) — Река.
Алар (елфически) — Група елфи, обикновено (но не винаги) свързани с роднински връзки, които са решили да бродят заедно за неопределен период.
Алардан (елф.) — Среща на няколко алара, обикновено повод за бурно пиршество.
Ангвид (дев.) — Неизследван, неизвестен.
Анун (уелски; буквално, означава „никъде“) — Името на света, в който са се преселили деверийците.
Архонт (превод от бардекското „атзенарлен“) — Изборният ръководител на град-държава (бардекски ат).
Астрална плоскост — Сферата на съществуване, която се намира веднага „над“ или „отвъд“ ефирната. В други магически системи бива наричана Акасхикски запис, Акашови хроники или Съкровищница на образите.
Аура — Полето от електромагнитна енергия, която изпълва всяко живо същество и се излъчва около него.
2
От гр. трискелион — трикрак. Композиция, обикновено символична, състояща се от три извити клони, три свити крака или ръце, които излизат радиално от един център. — Б.пр.