— Случвало се е и гуербрети да въстават срещу такава намеса. Смятате ли, че Рийс би го направил?
— Не зная. О, Богинята ми е свидетел, че сърцето ме боли, като си помисля как за Елдид се задава война, и то само заради двамата мои каращи се помежду си синове!
— Войната още не е започнала и проклет да съм, ако не направя всичко по силите си да не се стигне дотам.
Но той изглеждаше толкова уморен, че тя внезапно изпита страх. Наистина беше най-могъщият майстор на деомера в кралството, но все пак беше човек. Освен това се беше озовал в политическа интрига, с каквато неговото магично призвание не го беше подготвило да се справи, или поне на нея така й се струваше.
— Както и да е — обади се най-сетне тя. — Поне детето се роди с добри предзнаменования. Винаги са казвали, че момчето, което се роди на първия ден от пролетта, ще има късмет.
— Така е, и да се надяваме тази пролет да е дошла с добри предзнаменования за всички нас.
Разсеяният начин, по който го каза, й даде да разбере, че той много се съмнява дали ще е така. Тя се колебаеше дали да го попита, защото колкото и да й се искаше да научи истината, изпитваше голям страх от това, което щеше да чуе. В този миг към нея се приближи един паж. Момчето изглеждаше съвсем объркано.
— Ваша светлост? Пред вратите стои благороден лорд. Дали да попитам вас какво да правя, или да отида да потърся лорд Гаред?
— Можеш да попиташ мен, защото съм с по-висок ранг от него. Ако имах ранга на Гаред, тогава трябваше да отидеш да го потърсиш. И така, кой е този благороден лорд?
— Талид от Белглейд, Ваша светлост. Той каза нещо наистина много странно. Попита дали е добре дошъл в дъна, който би трябвало да е негов?
Невин, който седеше до Ловиан, изруга под нос.
— О, богове — рече с отпаднал глас Ловиан. — Точно сега да ми се появи. Добре, момче, бягай и му кажи, че е добре дошъл в дъна, наречен Брудлин. Точно това му кажи и нищо повече.
Още щом пажът хукна, Невин се обърна към нея с въпросително вдигната вежда.
— Това води началото си от войната на Лодлейн — отвърна тя с натежал от умора глас. — Съпругата на Корбин е сестра на Талид. Тя се върна при брат си още преди да е започнала войната, защото присъствието на Лодлейн в дъна я подлудяваше, и не бих казала, че я упреквам за това. Но сетне, след като убиха Корбин, й отнех владението, защото беше напуснала съпруга си. Ако не го бях направила, всички верни мои хора биха замърморили. Предложих й в замяна пари и коне, но Талид не й позволи да вземе ни пара̀, ни кобилка дори.
Прекъсна думите си, защото предметът на обяснението крачеше през голямата зала, като едновременно с това сваляше от себе си наметката и ръкавиците за езда. Талид от Белглейд беше набит четирийсетгодишен мъж със сива коса, все още прошарена с руси кичури, и умни зелени очи. Той подхвърли наметката си на пажа, приближи се и се поклони дълбоко на тиеринката. Учтивата му усмивка не разкриваше нищо.
— Изненадана съм да ви видя тук, милорд — рече Ловиан.
— Дойдох да поздравя Гаред за раждането на детето му. Пажът ми каза, че било момче.
— Така е, при това здраво.
— В такъв случай Дън Брудлин има още един наследник, нали? — Талид замълча, за да вземе половиница пиво от една прислужница. — Е, нека боговете са свидетели, че е справедливо.
Ловиан се поколеба дали да не го предизвика на дуел веднага. Спокойно би могла да го направи, ако беше мъж, и — следователно — в състояние да се бие на собствените си дуели, но както стояха нещата, трябваше да призове някой да я замести. На призива положително щеше да се отзове капитанът на нейния отряд Кълин от Кермор, който без никакво съмнение въртеше меча най-добре от всички в Девери. Стори й се доста несправедливо да осъди Талид на сигурна смърт заради някоя и друга гадна забележка.
— Предпочитам да отмина това, милорд — рече Ловиан, с ледена нотка в гласа си. — Ако се чувствате ощетен, имате възможност да поискате от гуербрета да разгледа вашата молба и аз ще дойда в двора му, когато ми заповяда.
— Гуербретът, Ваша светлост, е ваш син.
— Прав сте и аз внимателно го отгледах, така че да е справедлив.
При тези думи Талид сведе внезапно поглед към масата и беше дотолкова почтен, че се изчерви. В дуела на думи Ловиан беше нанесла първия удар.
— Изненадана съм, че сте дошли тук само за да посипете сол на стара рана — рече тя.