— Въпросът е много важен за гуербретството, нали? Вие забравяте, Ваша светлост, че имам място в Съвета на избирателите.
Ловиан наистина беше забравила и се прокле наум за този си пропуск. Талид отпи от чашата и погледна с любезната си, потайна усмивка към нея и Невин.
— Надявах се, че ще дойда навреме, за да съм свидетел на раждането — рече най-сетне той. — Доколкото разбирам, не е имало свидетел, който да не е от дома.
— Никой освен мен и знахаря тук.
— И никой, милейди, не би посмял да оспори думата ви, било то в открит съд или в частен разговор. — Усмивката вече не беше така мила. — Бихме могли да приемем за дадено, наистина, че лейди Донила не е ялова, независимо от това как са изглеждали нещата преди.
Ловиан го дари със сияйна усмивка, но го намрази от дън душа.
— Точно така, милорд. Приемам за дадено също, че ще съберете съвета, за да обсъдите вестта колкото е възможно по-скоро.
Талид си тръгна далеч преди вечеря, като подхвърли, че нейде наблизо ще го посрещнат по-добре. Придаваше си такъв мъченически и онеправдан вид, че Невин изпита желание да го зарита и да не спре, докато не го изхвърли от голямата зала. Заради Ловиан се въздържа. Вместо това се качи да нагледа Донила, която вече почиваше в собственото си легло с повитото бебе до себе си. След няколко минути Ловиан се присъедини към тях, за да каже няколко мили думи на младата жена, а изражението на лицето й беше така спокойно, сякаш не беше чувала името Талид. Невин излезе след нея и я последва в помещението, където тя отиде. То представляваше част от апартамента, отреден за нея при това посещение. Макар и просто обзаведено, вероятно беше най-доброто, с което разполагаше Дън Брудлин; както братовчед й, така и неговата лейди имаха основания да са й благодарни, че им е дарила това владение, отбеляза тя.
— Но както излиза, този подарък е съпроводен с неприятности — рече Невин. — Не съм знаел, че Талид понася всичко толкова тежко.
— Не само той, но и половината лордове в тиеринството. Когато го дадох на Гаред, знаех, че ще последват неприятности, но каквото и да бях направила, пак щях да ги имам. Е, сигурно ако го бях дала на теб, никой не би мърморил, но ти не го щеше и това си е.
— Хайде стига, Лова! Карате ме едва ли не да се чувствам виновен.
— Харесва ми това „едва ли не“. Но винаги, когато някой по-високо стоящ лорд дарява земя, има засегнати. Ще ми се само Талид да нямаше място в съвета. И о, богове, в каква гадна каша се превръща цялата тази работа! Сега вече, дори и жената на Рийс да роди бебе, никой не би повярвал, че е негово.
— Точно така. Аз…
Вратата се тресна, отекна весел кикот и в стаята се втурна дете на около две години, преследвано от бавачка. Момиченцето беше слабичко за възрастта си, с гъста, къдрава, гарвановочерна коса и виолетови очи, почти толкова тъмно лилави, каквито са очите на елфите — въобще едно смайващо красиво същество. Гукайки, то се метна във високопоставения скут на Ловиан.
— Бабо, бабо, обичам те, бабо.
— И аз те обичам, Родлет, но ти си непослушна и ни прекъсна.
Рода се изви в скута й, за да изгледа тържествуващо Невин. Семейната прилика беше голяма.
— Почти бях забравил за дъщерята на Родри. Тя определено не прилича на майка си, нали?
— Ни най-малко, защото кръвта на мелуейдовци е силна, а и Олуен, бедното момиче, беше от онези руси и безлични същества. Копелето на Родри би могло да играе важна роля в онова, което предстои, затова я държа при себе си непрекъснато — да следя как се възпитава, разбира се. — Докато изтъкваше политическите си съображения, тя целуна детето по темето с истинска привързаност, сетне направи знак на бавачката. — А сега позволи на госпожа Тевила да те отведе и да ти даде малко хляб и мляко. Почти е време за лягане.
Рода хленчи, моли се и накрая ревна, но Ловиан остана непреклонна и я вдигна, за да я подаде на бавачката, която се навърташе край вратата. Невин не й беше обръщал внимание преди това, но сега забеляза, че беше внушителна жена на около трийсет години, тъмноока и с тъмна коса, и с едва ли не сурово правилни черти. Когато си отиде заедно с момиченцето, за което се грижеше, Невин попита за нея.
— Тева ли? — отговори Ловиан. — Очарователна жена с желязна воля, която й е необходима, при положение че си има работа с Рода, уверявам те. Вдовица е, всъщност има свое момче, което е… О, богове, не си спомням на колко е години, но е достатъчно голямо, за да може Кълин да го готви за отряда. Мъжът й беше ковач в града ми, но преди две зими умря внезапно от треска. Тъй като няма роднини, жреците я препоръчаха на моята благотворителност, а аз имах нужда от жена за Рода. — Тя въздъхна и тъй като бяха сами и можеше да е откровена, рече: — Предполагам, че това се дължи на елфическата кръв в жилите й.