Принцесата застина. Не я беше страх от необикновената сила на този мъж, но имаше нещо особено, което се излъчваше от него. Сърцето й затуптя бясно в гърдите й.
Коленете й се разтрепериха. Дъхът й секна. Никога досега не бе изпитвала подобно нещо. Безпомощността й бавно се превърна в гняв.
Той я бутна грубо към пейката.
— Ти събуди любопитството ми. Седни и ми кажи името си. Защо едно младо и здраво момче като теб трябва да краде вечерята си, вместо да си я спечели с труд? Ако отговорът ти ми хареса, ще те угостя даром.
Тресалара напълно забрави глада си. Тя прехапа устни, опитвайки се да заличи спомена за твърдата му мазолеста ръка, притисната към тях. Господи, този мъж наистина бе много силен! Пое дълбоко дъх и бавно го изпусна.
— Името ми е Трев. Опитах да си намеря работа. Но никой не ме нае, защото всички се страхуваха да не би да съм съгледвач на Лектор.
Кадор даде знак на една прислужница и тя донесе чиния, пълна с ухаещо сочно месо. Сложи я пред Тресалара.
— Май се нуждаеш от малко угояване.
Изкусителният аромат на месото предизвика сълзи в очите й, Стомахът й се обади толкова високо, че и другите го чуха. Тя се засрами. Кадор се наведе към нея. В погледа му блеснаха дяволити пламъчета.
— Гладен си, нали? Заповядай! Обаче преди това имам още един малък въпрос.
Обърна се с гръб към стаята, вдигна кинжала й, който бе паднал на пода, и го заби в масата. Светлината от свещите се отрази върху дръжката му. Големият аметист с гравирана драконова глава проблесна.
— Интересна играчка за един изгладнял младеж. Странно… Сигурен съм, че струва цял куп златни монети.
Около масата надвисна напрегната тишина. Тресалара нямаше друг изход, освен да му каже истината и да се надява, че ще й повярва.
— Той принадлежеше на майка ми — с тихо достойнство отвърна девойката. — Подарък от краля.
Кадор отметна глава и се засмя.
— Доста невероятна история, но не знам защо аз ти вярвам.
Бранд потърка брадичката си.
— И аз. Макар че кой би си го помислил за нашия крал Варо. Изглеждаше предан и верен съпруг, а си имал любовница. Всички смятахме, че обожава своята красива кралица.
Сълзи на гняв и болка запариха очите на Тресалара. Закашля се, преструвайки се, че е от задимения въздух. Не посмя да защити баща си, тъй като това щеше да предизвика още въпроси и имаше опасност да разкрият самоличността й. Кадор я потупа по гърба — доста по-силно, отколкото тя смяташе за необходимо.
— Яж, момче. Заслужи си вечерята. Имам нужда от пъргаво и работливо хлапе, което да се грижи за конете ни, Искаш ли да се присъединиш към нас? Ще имаш храна, малко монети в кесията, а и приключения…
Тя се поколеба. Това щеше да е добро прикритие. Вероятно щеше да дочуе новини за своя враг, както и да се опита да открие верни съюзници. Никой не би заподозрял, че бедното конярче е изчезналата принцеса.
— Момчето ми изглежда твърде изнежено и слабо, за да язди по цял ден, а нощем да спи на твърдата земя.
Тя стрелна гневно Бранд.
— Яздя като вятър!
— О! А къде ти е конят?
Тресалара смутено се размърда. Кадор изглеждаше развеселен.
Бранд остави халбата с бира на масата.
— Колко жалко, че принцеса Тресалара е избягала от замъка, Кадор. Иначе можеше да използваш прочутия си чар и да я омаеш да сподели с теб пухеното си легло, вместо да спиш на пробит сламен дюшек в някоя обикновена странноприемница.
Тресалара се вцепени. „Кадор!“
Имаше само един мъж с това име — Кадор от Килдор. Беше потресена от разкритието, че седи до страшния Кадор, разбойника, за когото се носеха слухове, че е най-опасният мъж из всички четири кралства на запад. Чак по-късно осъзна обидните думи, отнасящи се до нея.
Главатарят на разбойниците се засмя на грубата шега.
— И така съм си добре. Предпочитам една хубавичка и весела прислужница да топли леглото ми, отколкото някаква си принцеса. Разправят, че имала властен и зъл характер и лице на грозно джудже!
Засегната до дъното на душата си, Тресалара остави халбата с бира, която тъкмо поднасяше към устните си.
— Грешите, сър. Чувал съм, че принцеса Тресалара е нежна и хубава.
Кадор й хвърли недоверчив поглед.
— Е, момче, със същата увереност можеш да кажеш, че и свинете имат криле.
— Но тя все пак е законният владетел на Амелония — тихо се обади Бранд. — Лектор никога няма да седне върху трона на дракона.
Думите му бяха посрещнати с мълчание. В този миг мъжът с кафявата вълнена мантия скочи и измъкна меча си.
— Смърт на Кадор и на бунтовниците!
По негов знак хората на Лектор нахлуха в странноприемницата и настана страшна суматоха. Тресалара видя как Кадор и Бранд се хвърлят напред с извадени мечове. Тя бързо скочи през прозореца и затича към конюшните.