Неколцина девойки ги изгледаха, докато двете момчета прекосяваха лагера, за да отидат до мястото, където бяха конете. Сред тях беше и хубавката Улфин, по която Нид въздишаше отдалеч. Трев със сигурност щеше много лесно да спечели възхищението й, както бе направил вече с Кадор. Мисълта окончателно го вкисна. Трябваше да намери начин да сложи този Трев на мястото му, веднъж и завинаги.
Една идея се оформи в съзнанието му, ала трябваше да почака, когато Кадор отсъства. Междувременно предпазливо ще започне да подготвя почвата. Остави Тресалара, която се зае да подсушава гърба на жребеца, и се върна след малко, за да й покаже останалата част от лагера.
Слухът за изчезването на принцеса Тресалара бе достигнал и до бунтовниците. Всички имаха различни мнения по въпроса. Повечето смятаха, че младата принцеса се крие някъде в замъка; други бяха сигурни, че е мъртва — или от ръката на Лектор, или от собствената си ръка.
Тресалара се зарадва, когато видя колко много са бунтовниците.
— Хората на Лектор са по-добре въоръжени — каза тя на спътника си, — но вие сте по-многобройни, отколкото очаквах.
— След като Кадор се съгласи да се съюзи с Бранд, започнаха да прииждат хора от всички краища на кралството. Няма посмели и безстрашни бойци от планините до морето! — гордо заяви Нид. — Кадор казва, че победата му е сигурна, стига да залови принцесата.
При тези заплашителни думи сърцето на Тресалара замря и тя се умълча. Сега бе доволна, че не се поддаде на импулса си и не разкри истинската си самоличност пред красивия планинец. Изглежда бе избегнала една опасност, за да се озове пред още по-голяма.
Но по-късно през нощта, докато лежеше върху одеялото до леглото на Кадор, тя се успокои. Никой нямаше да се сети да я търси сред тази опърпана банда. Беше в безопасност, докато не знаеха коя е. Единственото, което я плашеше, бяха собствените й чувства.
Младото момиче се заслуша в спокойното мъжко дишане. Дали бе буден? Изпита силното желание да му се довери, но трябваше да изчака, докато не се увери в лоялността му. А ако Кадор искаше трона за себе си? Доколкото си спомняше, той бе обявен извън закона заради опита си да свали от престола братовчед си, херцога на Морания.
Освен това клетвата за вярност, която даде, бе към него и към хората му. Нямаше и намек за вярност към двореца или към законната наследница на трона. Не, по-добре да изчака и да разбере какви са намеренията на бунтовниците, преди да се разкрие.
Кадор остана да лежи буден дълго след като Тресалара се унесе. Мислите му не се отличаваха много от нейните. Той знаеше, че е момиче от мига, в който я бе притиснал към стената на странноприемницата. Тогава изненадата му бе огромна. Веднага се бе сетил за изчезналата принцеса. Тя беше на възрастта на това слабо момче. А и ръцете й… Въпреки изпръхналостта и драскотините, те бяха меки и бели. Личеше си, че не са привикнали към тежка работа. Това бяха ръце на дама.
Или на принцеса.
Тя със сигурност притежаваше отличителните черти на рода си. Макар и да криеше косата си под голямата кожена шапка, тези огромни аметистови очи под тънките извити вежди трудно можеха да се сбъркат. Младият воин се усмихна в мрака. Не можеше да стане по-добре дори и да го бе планирал. Принцеса Тресалара, наследницата на трона на Амелония, бе паднала в ръцете му като узряла круша.
Сега оставаше да реши какво точно да прави с нея.
ГЛАВА ПЕТА
Пещерите на мъглата две изтощени жаби седяха на пода и злобно се гледаха. Всичките им опити да скочат върху масата, където лежеше разтворена дебелата книга с магиите, завършваха с неуспех. Голямата тъмна жаба опита пак, но пльосна по гръб. Петната върху светлия й корем бяха с много интересна форма — приличаха на малки звезди и луни.
— Ти си виновна за всичко — изпъшка Илюзъс и размаха ципестите си пръсти във въздуха.
— Глупости — сряза го Найни и нервно заподскача напред-назад. Въпреки че и за двамата магьосници времето се измерваше с други величини — съвсем различни от тези, с които си служеха хората — тя вече се чувстваше уморена, мускулите я боляха от непрекъснатото движение, а и нямаше нищо за ядене, освен един бръмбар, кацнал върху скалата. По-скоро ще умре, отколкото да яде буболечки! Събра цялата си воля, за да задържи дългия си език в устата.
— О, как бих искала да се бяхме превърнали в нещо, което лети. Тогава щяхме да стигнем до масата, да прочетем книгата с магиите и да се опитаме да се измъкнем от тази каша. А и моята бедна принцеса се намира в ужасна опасност. — В този миг й хрумна една идея. — Илюзъс! Виждаш ли онази магическа пръчка? Ако аз успея да стигна до единия й край, а ти подскочиш върху този, може би ще успееш да ме подхвърлиш върху масата!