По-тъмната жаба заподскача около пръчката и внимателно я огледа.
— Може и да стане. Но как да съм сигурен, че ще удържиш на думата си? Нищо чудно да спасиш само себе си, а мен да оставиш жаба!
Найни завъртя големите си изпъкнали очи.
— Просто ще трябва да ми се довериш!
Илюзъс не помръдна, загледан в ципестите си пръсти.
— Добре. Скачай!
Обаче преди Найни да е стигнала до пръчката, се случи нещо много любопитно. Някакво кълбо искрящ пушек проблесна в пещерата. Когато въздухът се проясни, Найни установи, че наоколо грее слънце, а тя се носи по някаква река върху една лилия. За нейно огромно разочарование продължаваше да бъде жаба.
— Какво стана? — изкряка Илюзъс.
— Нямам никаква представа — изквака в отговор Найни. Малко по-надолу подскочи върху обраслия с трева бряг и се огледа. — Но поне знам къде сме. Това е лагерът на бунтовниците. Тук миналата нощ Кадор доведе Тресалара. Хайде да я намерим и да видим какво прави.
Илюзъс се взираше в обратна посока, от другата страна на реката.
— Аз вече я открих, Найни. Страхувам се, че гледката никак няма да ти хареса!
— Кого наричаш пъпчив? — изкрещя Нид. Как се осмеляваше този новак да го прави за смях пред останалите, и особено пред Улфин!
Тресалара се бе опитала да не забелязва заяжданията и оскърбителните забележки на Нид, но нещата бяха отишли твърде далеч. През последните две седмици това момче бе превърнало живота й в истински ад. Днес успя да я бутне в една голяма купчина конски тор, в резултат на което тя изтърва своята дажба хляб. А сега пък бе опръскал с кал и тор седлото на Кадор, което тя преди малко почисти и излъска.
Ако не се бе защитила, той щеше, подобно на всички глупаци, да вгорчава живота й от изгрев до залез. Сега принцесата стоеше изправена, с ръце на кръста.
— Ако се съмняваш в думите ми, пъпчивко, по-добре се погледни във водите на реката. А ще направиш още по-добре, ако се поизмиеш. Само един Бог знае от кога не си се къпал и всеки, който има нещастието да те доближи, ще се закълне, че отчаяно се нуждаеш от една хубава баня!
Тя се обърна, последвана от гръмкия смях на насъбралите се младежи. Това щеше да накара Нид да си затваря устата, поне за известно време. Но дали не бъркаше? Тя чу звука от изтеглянето на меч. Извъртя се бързо като котка и се озова на няколко крачки от Нид, който вече размахваше оръжието. Той се спусна към нея.
— Сега да те видим колко си смел, сър Трев!
Тресалара бе въоръжена само с малкия си кинжал.
Тя преглътна с усилие, измъкна го и зае отбранителна позиция.
— Не е честно! — изкрещя някой от тълпата. — Кинжалът не може да се мери с меча. — Бе едно по-голямо момче с пясъчноруса коса. То извади собственото си оръжие и го хвърли на Тресалара. — Ето това ще ти свърши работа.
Тя го улови и се усмихна. Мечът бе добър, със съвършен баланс и остро и здраво острие.
— Чудесна изработка — похвали оръжието тя. — Благодаря!
Завъртя меча и той изсвистя във въздуха. Нид беше твърде заслепен от гняв и не обърна внимание на умението, с което тя държеше оръжието. Но останалите го забелязаха и окуражително заподвикваха.
— Хайде, дай му да се разбере!
Тресалара изчака противникът й да направи първото си движение. Нид се спусна яростно напред и тя с лекота го парира. Това го сепна за миг, но той се съвзе и отново нападна. Въпреки че Тресалара бе отлично обучена, притежаваше остро око и рефлекси на котка, Нид бе по-едър и по-тежък и това му даваше малко предимство.
Затова пък принцесата компенсираше липсата на сила с ловкост и хитри хватки. Тресалара изкусно се завъртя и отбягна удара му, а острието на меча й звънна в неговото. Отново се изплъзна извън обсега му.
— Хвани ме, ако можеш!
Принцесата с лекота продължаваше да избягва атаките, смеейки се на смущението му. Беше горда от начина, по който се справяше, и тайно се надяваше, че Кадор наблюдава двубоя. За нея бе станало много важно да спечели одобрението му. Независимо от страшните истории, които се разказваха за бунтовника, тя не бе открила злоба в него. Напротив, младият воин притежаваше качества, достойни за възхищение.
Нид се възползва от моментното й разсейване. Тя завъртя китката си, за да отклони острието на меча му. Разгневеният й противник я притисна с атаката си. Пъхна меча си под нейния, но острието му се изплъзна покрай нейното. Нахвърли се още по-ожесточено. Ще накара този Трев да съжалява, че кракът му някога е стъпил в лагера!
На Тресалара ней бе нужно много време, за да разбере, че Нид иска не само да я победи, а възнамерява да й нанесе много по-сериозни поражения. Усетила опасността, тя се хвърли в двубоя с още по-голямо умение, използвайки всички хватки, на които я бе научил Джедай. Единственият начин да избегне сериозно нараняване, бе да му покаже, че е достоен съперник. Затова позволи на Нид да започне пръв следващото нападение, сетне отскочи светкавично настрани и контраатакува. Острието на меча й докосна леко ръката му. Изискваше се голямо умение да прободеш противника, без да му причиниш сериозна рана. Младото момиче бе много гордо от себе си.