Нид се олюля назад и попипа раненото място. Върху ръкава на ризата му бе избило малко кърваво петно. Колко пъти Джедай й бе повтарял, че гневът и гордостта нямат място в един дуел? Тресалара отпусна меча си, обхваната от угризения на съвестта.
— Нека да се опитаме да бъдем приятели, Нид. Ела, ще превържа ръката ти.
Погледът, който младежът й хвърли, трябваше да я предупреди, но Тресалара не го забеляза. Тя пристъпи към него. Лицето на Нид почервеня. Пребледня. Накрая отново пламна. Да бъде посрамен публично, и то от това хилаво момче, бе нещо, което не можеше да преглътне. Подигравателните забележки по негов адрес го заслепиха.
Сякаш пред очите му се падна червена пелена. Нид стоеше с полуспуснат меч, сякаш се канеше да го прибере, но внезапно се стрелна напред, насочил острието право към сърцето й. Тресалара бе изненадана от подлото му нападение. Въпреки че реагира много бързо, все пак не успя да отблъсне удара. Върхът на меча му разкъса ръкава й и проряза тънка линия от лакътя до рамото.
Страх и гняв избухнаха в гърдите й, Яростно кръстоса оръжието си с неговото. Но в този миг друго острие проблесна между техните и мечът й изхвръкна от изтръпналата й и скована ръка.
— Достатъчно! — изрева Кадор.
Той се изправи между тях като някакъв ангел на отмъщението. Държеше високо меча си, а слънчевите лъчи образуваха златен ореол около главата му. Но лицето му никак не приличаше на ангелско. Тъкмо обратното — бе потъмняло от гняв. Принцесата едва не бе убита в някаква глупава свада. Негодуванието бушуваше в гърдите му като клокочеща лава. Едва се сдържаше да не избухне. Още миг и можеше да я изгуби. Тресалара — мъртва. И вината щеше да бъде изцяло негова! Сърцето му блъскаше в гърдите, изпълнено със страх и още нещо — чувство, което той не смееше да признае дори пред себе си.
Насъбралите се отстъпиха уплашено, а Нид целият се сви. Тресалара вирна гордо брадичка. Виолетовите й очи заискриха, въпреки че гласът й леко трепереше.
— Нямам нужда някой да се бие заради мен, Кадор!
— А аз нямам нужда някакви наежили се хлапета да всяват раздор сред хората ми!
Тресалара пребледня, но той вече се бе обърнал, насочил гнева си към Нид.
— Нито пък имам нужда в редиците си от някой, който е готов подло да нападне невъоръжен човек! Нид, сине на Хюъл, прогонвам те от този лагер!
Даде знак и двама мъжаги пристъпиха напред, обезоръжиха Нид и му заповядаха да напусне. Останалите мълчаливо наблюдаваха сцената. Никой не се обади да го защити.
Кадор се извърна към Тресалара.
— Въпреки слабото си телосложение, ти забележително добре си служиш с меча. Изглежда си имал изключителен учител.
— Да, Джед… — Млъкна, преди да се издаде. — Моят брат Джед ме обучи.
Кадор присви очи. Беше разпознал техниката на Джедай по начина, по който бе парирала смъртоносния удар на Нид. Тогава сърцето му спря за миг, защото бе убеден, че вече е твърде късно, за да я спаси. Вече си представяше какво ще стане, когато се разчуе, че принцеса Тресалара е била убита, докато е била под негова закрила.
Но освен това имаше и друго, още по-обезпокоително, за което не смееше дори да помисли. По челото му изби студена пот, а стомахът му се сви. Трябваше да намери начин да я предпази за в бъдеще от подобни опасности. В този миг му хрумна една идея.
— Не бива да мислиш, че умението ти да си служиш с меча ще ти спести наказанието. Ти стана причина за раздори в моя лагер, Трев. През следващите няколко дни, докато отсъствам, ти ще бъдеш на разположение на жените. Ще събираш и ще носиш дърва и вода. Ще изпълняваш всичко, което ти наредят.
Тресалара преглътна гневния си отговор. Искаше да възрази срещу несправедливостта да бъде наказана за свада, която не бе причинила, но осъзна, че би могла да научи много за намеренията на Кадор и Бранд от приказките на жените, които обичаха да бъбрят и да клюкарстват повече от мълчаливите и сдържани мъже. Жените умееха и по-добре да отгатват скритите мисли на мъжете.
— Както желаеш, Кадор.
Той сухо се усмихна.
— Надявам се, че винаги ще бъдеш толкова кротък и послушен. — Въпреки че сам се усъмни в думите си, тъй като видя как тя стисва челюсти. Всичко се нареждаше добре! Колкото по-скоро му се довери и му разкрие самоличността си, толкова по-добре.