Лектор се нуждаеше от Тресалара, за да овладее силите на кристала. Вълшебният камък се закриляше от магия. Ако го докосне някой, който не е законен наследник на трона на Дракона, той ще изгори и ще се превърне в пепел. Обаче, ако законният наследник даде кристала на друг, то тогава той ще придобие силата да управлява и използва вълшебния камък.
Лорд Лектор гневно се обърна към магьосника.
— Ако притежаваш силата, с която се хвалиш, защо не можеш да откриеш къде е принцесата?
Рил хвърли още пепел в мангала. Издигна се облак син пушек, но бързо се разсея.
— Безсмислено е. Тя се намира под някаква по-могъща закрила. Дали не е на самия кристал?
От устните на Лектор се изтръгна проклятие:
— Може би го е намерила?!
— Не! — Рил беше сигурен. — Кристалът на Андун се намира някъде зад стените на замъка. Но също като принцесата, и той се крие от нас.
— Трябва да притежавам или него, или принцесата, за да подсиля претенциите си за трона. Предпочитам и двете.
— Единствено Кристалът има значение. Сватбата с принцесата само ще узакони властта ви. Но само със силата на Кристала на Андун ще можете да запазите трона на Амелония.
— Аз имам сметки за уреждане с нея — изръмжа Лектор и пипна грозния белег на лицето си. — Сигурен съм, че Тресалара знае къде крал Варо е скрил Кристала.
При мисълта за отмъщението в очите му блеснаха зловещи пламъци.
— Трябва да заловя Тресалара! Само веднъж да се озове в ръцете ми, всичко ще си дойде на мястото. Но първо трябва да бъде открита. А това — гневно повиши глас той, — е работа, която тъкмо ти трябва да свършиш, магьоснико!
— Рано или късно ще намерим Кристала.
— По дяволите, човече! Трябва ми за коронацията! В противен случай благородниците ще започнат да заговорничат срещу мен. Ако притежавам вълшебния камък, те ще ме признаят за техен законен крал! — Устните му се свиха в горчива усмивка. — Няма да имат друг избор.
Рил се наведе към узурпатора и прошепна в ухото му:
— Вече съм го подготвил. Когато произнасяте клетвата си, милорд, ще държите копие на Кристала на Андун, което наредих да се изработи.
Лектор повдигна вежди.
— Ами ако майсторът, който го е направил, разкрие измамата?
— Той е мъртъв — усмихна се магьосникът. — След като изпълни задачата си, реших, че няма защо да живее повече.
— Умен план. Но това е само временно решение.
— Но аз имам и друг план, милорд. С негова помощ ще примамим принцеса Тресалара в замъка. А когато се озове тук, аз с магия ще я накарам да ни заведе право при Кристала на Андун. — Той сведе очи, за да прикрие задоволството в тях. — А след това, като награда, вие ще ме определите за Главен пазител на камъка, както вече се договорихме.
Лектор презрително изгледа съучастника си.
— Откъде си толкова сигурен, че ще можеш да управляваш силата му? Или имаш желание да се превърнеш в купчина пепел?
— Камъкът няма да ми причини зло — отвърна Рил и извади един блестящ къс от кожената торбичка, вързана на колана му. — Това е част от камъка, който господарят на Килдор е намерил край бреговете на Тайнственото езеро. Парчето е било отчупено от оригиналния Кристал на Андун и притежава силата да замъглява ума на хората. Нима не го използвах, за да отслабя силите на крал Варо и Джедай и да им попреча да съберат верните си войници?
Лектор се наля чаша вино и го изпи на един дъх.
— Съвпадение. Ако този къс притежава такава сила; защо все още нямам нито кристала, нито принцесата?
Нещо в гласа на узурпатора накара магьосника да изтръпне. Не биваше да се противопоставя на Лектор! Поне засега.
— Този малък къс не може да действа на големи разстояния, но отблизо притежава вълшебна мощ. Сега ще я демонстрирам, за да докажа, че съм прав. Повикайте двама от слугите си, които не са толкова важни.
Лектор щракна с пръсти и повика двама от пазачите. Рил се извърна към тях. Кристалът сияеше в ръката му. Промърмори нещо и очите на единия мъж се замъглиха, придобивайки празния поглед на човек, който ходи на сън. После магьосникът се обърна към другия:
— Убий го!
Мъжът пребледня.
— Но той е мой брат!
— Колко тъжно. Той е предател и възнамеряваше да убие лорд Лектор. Убий го! Сега!
Мъжът се опита да се възпротиви на силата на магията, но не успя. Извади меча си със странни треперещи движения. Олюля се. По челото му изби пот. С всички сили все още се опитваше да се пребори със заповедта на магьосника.