Тогава гледката пред него се промени. Вместо лицето на брат си, сега виждаше лице на непознат. И този непознат насочваше меча си право в сърцето на лорд Лектор. С мълниеносно движение пазачът заби оръжието си в гърдите на предателя. Брат му се строполи бездиханен на пода.
Лектор бе смаян.
— Доста впечатляващо, но твърде жестоко към двамата нещастника.
Лицето на Рил се изкриви в грозна усмивка.
— В такъв случай ще проявя милост. — Обърна се към войника: — Ти се опозори. Сам отнеми живота си!
Без да се поколебае, мъжът изпълни заповедта и кръвта му се смеси с тази на брат му.
Лектор пребледня, но бързо се съвзе. Това наистина беше черна магия. С помощта на Рил скоро щеше да се сдобие с всичко, за което копнееше — Кристала на Андун, кралството и… принцеса Тресалара. Представи си красивото й лице и стройното чувствено тяло. Устните му се извиха в усмивка. Щеше да му достави огромно удоволствие да сломи волята й и да я застави да се покорява на желанията му. Изгледа сурово магьосника.
— Търпението ми се изчерпва. Трябва да накараш Тресалара да се покаже от скривалището си.
Рил умело прикри страха си.
— Както вече ви казах, имам нов план. Принцесата скоро ще бъде в ръцете ни, милорд.
— Ха! Искаш да кажеш, че ще направиш това, което хората ми не успяха?
Вместо отговор, магьосникът го поведе към прозореца, отвори го и посочи високата кула, където държаха Елани и лейди Грета.
— Ще поставя капан, а вътре ще сложа примамка, на която тя няма да може да устои!
ГЛАВА ШЕСТА
Тресалара погледна нагоре през клоните на дърветата, растящи покрай брега на реката. Един бял ястреб кръжеше над главата й.
— Росмайн!
Тя подсвирна, птицата се стрелна надолу и кацна на един клон до нея. Към единия й крак бе привързана малка тръбичка. Заинтригувана, Тресалара внимателно я откачи. Върху тънката хартия имаше символ, приличащ на корона, а отдолу с почерка на Елани бяха написани следните думи: „Пази се от капан!“
Принцесата с облекчение въздъхна. Значи приятелката й не бе пострадала заради бягството й. Изглежда Лектор бе замислил нещо коварно. Но какво и кога щеше да задейства? И какво означаваше този символ?
Трябваше да изпрати вест, че е жива и здрава и е получила предупреждението. Взе едно малко кръгло речно камъче и го сложи в тръбичката, сетне отново я прикачи към крака на птицата. За всеки друг това не би означавало нищо, но Елани щеше да разбере. Когато и двете бяха малки, лейди Грета често мъмреше принцесата заради поредната й пакост.
— В името на небесата, Ваше Височество, понякога сте истинско мъчение за мен. Сякаш имам камъче в обувката!
Сълзи запариха в очите на Тресалара. Какво не би дала да може да върне времето. Изпрати с поглед Росмайн. Как й се искаше и тя да може да литне към двореца и да утеши приятелите си!
Избърса сълзите и се върна към работата си. Нямаше да се поддава на отчаянието. Беше готова на всичко, независимо колко е тежко и неприятно само и само да докаже, че е предана на делото. Трябваше да докаже на Кадор и на останалите бунтовници, че е способна да споделя всички изпитания в живота им…, че е готова да ги поведе в битка.
С мъка изтегли голямото дървено ведро от реката. Годините на езда и бойни тренировки я бяха направили силна и жилава, но сега всеки мускул я болеше от умора. Толкова за идиличния селски живот, намръщено си помисли девойката. И все пак бе по-добре, отколкото да седи в големия салон на замъка и да си губи времето с бродиране.
Кога най-сетне Кадор щеше да се върне в лагера и да сложи край на наказанието й! Тези жени я изморяваха до смърт! Постоянно й намираха работа, без да й дадат нито миг почивка. Донеси това, нарежи онова, изчисти това, изпразни онова, напълни другото. Вечер изгълтваше набързо горещото варено, слагаше дърва в огъня и най-после се тръшваше изтощена до смърт и веднага потъваше в дълбок сън.
Но сънищата й не винаги бяха спокойни. В тях често се появяваше красивият планинец. Понякога това бяха кошмари — тогава светлите му очи тъмнееха, златистата му коса чернееше и той внезапно се превръщаше в Лектор. Тези сънища я караха да се събужда разтреперана. Дали означаваха, че не бива да се доверява на Кадор? Дали и той не приличаше на подлия узурпатор, убил баща й? Дали не беше един алчен и властолюбив човек, който иска трона за себе си? Или това бяха напразни страхове?
Веднъж сънува Кадор такъв, какъвто е, но това я изплаши още повече. В съня й двамата стояха на брега на реката, окъпани от лунна светлина, а той се взираше в очите й и милваше нежно бузата й. После я привлече към себе си и буйно я целуна. Тресалара се бе събудила с разтуптяно сърце и бе изпитала едновременно облекчение и разочарование при вида на празното му легло.