Използва наказанието си, за да научи повече за враждата между Кадор и Лектор. Преди две години Лектор предвождал един отряд конници, които пресекли границата с Килдор. По-големият брат на Кадор и бременната му съпруга били убити, но не в битка. Те отказали да отговарят на въпросите на Лектор и той заповядал да ги екзекутират.
Тогава Тресалара трябва да е била на около шестнадесет години и не е знаела нищо за разбойническите набези на Лектор. Покойният й баща също не е подозирал за тях, тъй като по това време бе тежко болен от възпаление на дробовете. Но когато се е възстановил от болестта, кралят би трябвало да разбере за коварството и измяната на първия си съветник. Още едно доказателство, тъжно си помисли Тресалара, колко много баща й се е бил отдалечил от живота, отдавайки се на молитви и самовглъбяване и обръщайки гръб на задълженията си като владетел на Амелония.
Това се бе случило след ненавременната смърт на майка й при раждането на мъртъв син. От този ден насетне крал Варо постепенно се бе оттеглил от света. А е бил отговорен за живота и благополучието на толкова много хора!
Сега й се искаше да бе обръщала много повече внимание на работите в кралството, отколкото на конете и уроците по бой с мечове. Но тогава вече щеше да бъде съпруга на Лектор, а не свободна жена, замисляща свалянето му. Нито пък щеше да мечтае за някакъв си разбойник, известен като Кадор от Килдор.
Страните й порозовяха от вълнение и по тялото й пробягаха приятни тръпки. Господи, колко много й се искаше Кадор да се върне!
Когато Кадор и Бранд се прибраха в лагера, последните слънчеви лъчи вече гаснеха зад дърветата, превръщайки небето в огнен балдахин. Въпреки че Кадор смяташе да отсъства най-много ден-два, бяха изминали цели пет. Стражата го приветства с добре дошъл и докладва, че всичко е наред.
— Още сто бойци от север ще се присъединят. Ще донесат оръжие, боеприпаси и храна. Голяма част пристига още утре.
— Чудесни новини, тъй като Лектор е събрал наемници.
Кадор подкара коня по пътеката между палатките. На огъня се печеше тлъст глиган, а отстрани димеше казан, пълен догоре с ухаещо варено.
Острият поглед на планинеца се насочи към палатката му, разположена малко встрани от останалите. Изпита разочарование, тъй като не видя никого край нея. До този момент не бе осъзнал колко много му се иска да види преоблечената принцеса и да разбере как се бе чувствала, докато го нямаше. Не възнамеряваше да отсъства толкова дълго, а тя бе една нежна млада жена, свикнала с цял рояк слуги, а не с тежката работа във военния лагер.
— Чудя се как ли се е справял младият Трев с новата си работа — подхвърли той към Бранд, докато слизаше от коня.
Водачът на бунтовниците го изгледа косо.
— Струва ми се, че това момче ти е влязло под кожата. Вече за трети път го споменаваш.
Кадор бе благодарен, че огненият залез прикри червенината, пропълзяла по лицето му.
— Просто се чувствам малко виновен, че го оставих толкова дълго да се занимава с женски неща. Смятах да отсъствам само ден-два. Сигурен съм, че не са му дали и минута отдих. А онази история бе по вина на Нид.
Намеренията му бяха да накара принцесата да му се довери по-скоро. Не се съмняваше, че тя ще предпочете това пред необходимостта да върши работа, към която не бе привикнала. А може би беше измислила някаква хитрост, за да се измъкне от неприятните задължения. Струваше му се доста съобразителна.
А под мръсните и запуснати дрехи се криеше много привлекателна и чувствена фигура.
Кадор прогони неканените мисли. Точно сега не можеше да си позволи никакви усложнения. Но през дългите нощи, докато отсъстваше от лагера, фантазиите му бяха запълнени само с нея.
Реши обаче да не търси Тресалара, а първо да вечеря край лагерния огън. Не отказа, когато Бранд извади бутилка от най-хубавото бренди в Килдоран. Най-после осъзна, че е глупаво повече да отлага и се запъти към палатката си.
Отметна платнището и влезе. Вътре цареше мрак. Сигурно си бе легнала рано. Запали фенера, който висеше на дългия прът в средата. Всичко бе идеално подредено, оръжията — лъснати до блясък и спретнато складирани.
Всичко бе наред, само дето нямаше и следа от Тресалара. Кадор се намръщи и излезе навън. Една от жените мина покрай палатката.
— Къде е младият Трев? Да не би да е кръшнал нанякъде?
— Не и той! Този момък работи до пълно изтощение. Кеги не му дава мира от изгрев до залез. Сигурно ще го намериш край реката. Всяка вечер ходи да се къпе, след като приключи със задълженията си. Другите момчета му се подиграват за това.