Кадор благодари на жената и закрачи към реката. По-късно щеше да си поговори с Кеги.
Не се чуваше никакъв звук, освен тихият плясък на вълните, пенещи се край скалите, и нежният шепот на вятъра в листата на дърветата. Кадор навлезе в мъхестата трева. Нямаше и следа от предрешената принцеса.
Очите му постепенно привикнаха с мрака. Една бяла фигура проблясва сред лунните води. Морска сирена! В следващия миг Тресалара изплува. Белите й рамене сияеха като перлени под мократа коса. Пулсът му се ускори.
Тя наведе глава и я разтърси, за да изтръска водата от косите си и започна да ги сплита. Движенията й бяха грациозни, бързи и сигурни. Кадор бе напълно запленен от прекрасното създание пред себе си. Стоеше като омагьосан, неспособен да се помръдне и да откъсне очи от нея. Тресалара сплете косите си и тръгна да излиза от водата.
С огромно усилие на волята Кадор се отърси от магията й и съвсем навреме се скри в сянката на голямото борово дърво. Остана притаен там, докато тя се облече и закрачи към дърветата. Ужасната й шапка бе вече нахлупена на главата, но дрехите прилепваха към още мокрото й тяло, разкривайки чувствените му извивки.
Младият воин се запита как само за миг е могъл да я помисли за момче. Бе пропилял твърде много години, години, през които планираше и подготвяше отмъщението си и се опитваше да забрави болката от загубата на близките си и мъжките си нужди. Години на очакване и самота. Болката, нуждата, самотата се превърнаха в желание, толкова силно и изгарящо, че желязната му воля бе сломена.
Той излезе от сянката на дървото и застана пред нея.
— О! — уплашено извика Тресалара, сякаш видяла призрак. Мислеше за него и ето сега той стоеше пред нея, като че ли нейният копнеж го бе призовал.
Близостта му накара дъхът й да секне. За пръв път осъзна колко силно л привличаше. Не смееше да каже нито дума, за да не се издаде. Той я смяташе за младия Трев, едно съвсем неопитно момче…, а не за млада жена, разкъсвана от непреодолимото желание към един мъж, когото почти не познаваше.
Но Кадор бе твърде смутен, за да забележи объркването й. Опитваше се да се пребори със завладялата го потребност да я докосне. Но по-важно бе да спечели доверието й. Ако сега я изплаши, ще развали всичко. Трябва да запази самообладание, да потисне нуждата и копнежа, които можеха да провалят внимателно замисления му план.
— Търсих те навсякъде. Разбрах, че Кеги не ти е дала почивка, докато ме нямаше.
Тресалара сви рамене и се опита да се овладее. Докато говореха за обичайните неща, нямаше да се издаде.
— В толкова голям и постоянно разрастващ се военен лагер има много работа. Радвам се, че съм успял да помогна.
Тръгна да се изкачва по стръмния бряг, но кракът й се плъзна по мъхестата трева. Кадор мигновено протегна ръка, за да я хване. Когато мазолестата му ръка покри нейната, тя тихо извика.
— Какво е това? — Гласът му бе пресипнал. — Да не би да си ранен?
— Не, няма нищо.
— Я да видя! — Дръпна я извън сянката на дървото и обърна тясната й длан. Дори и на слабата светлина се виждаше, че кожата й е зачервена и покрита с мехури. Всичките му добри намерения отидоха по дяволите. Приближи ръцете й до устните си и нежно целуна изранените й пръсти.
Устните му бяха меки и горещи, а докосването им накара кръвта да закипи във вените й. Главата й се замая. Всичко в нея се разтопи и превърна в огнена лава. Тресалара бе толкова смутена от обърканите си чувства, че не можеше нито да говори, нито да мисли.
— Простете, милейди — промърмори той. — Само един негодник може да злоупотреби по този начин с една принцеса.
Целувката му я накара да прималее. Затова думите му едва проникваха в съзнанието й. Смаяна и изплашена, Тресалара рязко се дръпна. Кадор продължаваше да държи ръцете й. Те трепереха. Тя се опита да се съвземе.
— Какво? Принцеса? Сигурно си прекалил с бирата, Кадор.
— Аз не съм нито пиян, нито сляп. Ти си принцеса Тресалара, наследницата на трона. Няма защо да се страхуваш от мен, лейди. Знам тайната ти от самото начало и я пазя. Никой в този лагер не подозира коя си. Дори и Бранд. Така е по-безопасно.
Беше разкрита! Тресалара предизвикателно вдигна глава.
— Тогава сигурно се питаш защо съм в това окаяно положение.
Историята за бягството й от Лектор се изля като порой от думи. Беше истинско облекчение да я разкаже някому. През последната седмица бе започнала да вярва, че е Трев, а предишният й живот е бил само един сън. Сълзите, които бе преглъщала толкова дълго, заплашваха да бликнат от очите й. Примигна, за да ги спре, и осъзна, че Кадор все още държи ръката й.