Нейната гордост и смелост го поразиха. Той бе дошъл в Амелония да търси единствено отмъщение. Но тази жена заслужаваше лоялността му. И сърцето му. Без да пуска ръката й, Кадор коленичи в краката й, а сините му очи се втренчиха в лицето й.
— Вричам се с цялата си душа и сърце на теб, лейди. Кълна се, че ще посветя и живота, и меча си на твоята кауза! Приемаш ли?
Всичките й съмнения се стопиха като утринна мъгла. Сърцето й се преизпълни с благодарност.
— С най-голяма радост. — Устните й се извиха в усмивка. — Въпреки че ти си най-твърдоглавият, упорит и властен мъж, когото някога съм имала нещастието да срещна!
Кадор се засмя. В този миг нещо, по-бързо от мълния, премина между тях. Младият воин сведе глава и притисна устни към дланта й. Тресалара остана замаяна и безсилна.
— Изправи се, Кадор. Тук аз съм просто Трев. Не бива да коленичиш пред мен, нито пък да се отнасяш с мен като към принцесата на Амелония. Ти дори не си мой поданик — бързо добави тя, опитвайки се да се пошегува.
— Не — бавно отвърна той. — И съм много благодарен за това. Предпочитам да се отнасям към теб като към жена!
Привлече я в прегръдките си и страстно я целуна. Устните му бяха горещи, завладяващи, изискващи. Ръцете му я притиснаха към широките му гърди.
Светът се завъртя. Никой мъж досега не се бе осмелявал да си позволи подобно нещо. Би трябвало да бъде разгневена и възмутена заради тази проява на неуважение към царската й особа. Ала в сърцето й нямаше място за момински колебания. Тя беше жена, топла и покорна, приемаща с радост неговия страстен зов. Ръцете му се плъзнаха надолу, спряха върху тънката й талия, погалиха женствените извивки на бедрата й. В този миг всичко изчезна. Съществуваха само те двамата и изгарящата страст.
Жадният му копнеж не я изплаши. Тя не се страхуваше да му отвърне с не по-малък плам. В друго време и при други обстоятелства може би и двамата щяха да бъдат по-предпазливи. Но времената бяха смутни и опасни, те знаеха, че смъртта ги дебне отвсякъде. Как можеха да чакат какво ще им донесе утрешният ден, когато не бяха сигурни дали изобщо ще доживеят до него?
Кадор пъхна ръка под туниката й и простена от желание. Тя бе съвършена? Толкова топла! Така откликваща на докосването му!
Тресалара отметна глава назад и се изви в прегръдките му. Той обсипа шията й с бързи парещи целувки. Отначало те бяха нежни, сетне станаха по-пламенни и я понесоха по вълните на диви желания. Принцесата се вкопчи в широките му рамене и разтвори устни. Той толкова силно я притискаше към себе си, че тя си помисли дали някое от ребрата й няма да се прекърши. Обзелите я чувства бяха толкова силни, че тя се отдръпна за миг.
Кадор веднага я пусна. Очите му бяха замъглени. Докосна бузата й.
— Прости ми. Не смятах…
Тресалара вдигна ръце и ги обви около врата му.
— Наистина ли? — дрезгаво прошепна. — В такъв случай се чувствам обидена до дъното на душата си, Кадор от Килдор. Защото бленувах за целувките ти през всичките тези пет нощи!
Той гърлено се засмя.
~ Щом настояваш, така да бъде!
Притисна я към дървото, отметна главата й назад и отново впи устни в нейните. Ароматът на косата й и на кожата й замая сетивата му. Кръвта му закипя. Сърцето му бясно заби. Бавно и нежно я положи върху мъхестата трева, която бе мека като пухено легло.
Тресалара прокара пръсти през косата му. Силното му мъжко ухание на кожа и пот я опияняваше. Страстта им приличаше на буйна река. Тя я понесе по вълните си, за да я отведе към блаженство на насладата. Тресалара му отдаде невинността си, сърцето си и душата си.
Докато Кадор сваляше туниката си, нещо изпука в мрака и се чу тихо проклятие, сякаш някой се бе спънал, ала нито един от двамата не го чу. Не чуха и отдалечаващите се стъпки миг по-късно. Нежният плясък на водата и дивата песен на кръвта им заглушиха всичко наоколо.
Бранд поклати глава и се запъти обратно към лагера. Явно бе прекалил с брендито от Килдоран. Можеше да се закълне, че видя край реката Кадор и Трев. Вдигна забравеното ведро със студена вода и го изля върху главата си. Не му помогна особено. Капитанът на бунтовниците си обеща никога вече да не близва от брендито на Килдоран и с несигурна походка тръгна към палатката си.
Два лебеда се носеха плавно по реката, заслушани в любовния шепот и страстните въздишки. Най-сетне откриха едно закътано място сред тръстиките.
— Много впечатляващо — призна Илюзъс — Твоите любовни магии наистина си ги бива.
Найни изви грациозно дългата си бяла шия.
— Не бих казала. Това е просто магия, стара като света.