ГЛАВА СЕДМА
През следващите две седмици Тресалара преживя прекрасни нощи, изпълнени със страст и удоволствия в прегръдките на Кадор. В сърцето й се възроди надеждата, че ще успее да победи Лектор и да спаси поданиците си от тирана. Вече се носеше слух, че принцеса Тресалара е успяла да избяга от ноктите на узурпатора и се крие на сигурно място. Надеждите на хората възкръснаха и смелост изпълни сърцата им.
Нарасналите сили на бунтовниците принудиха хората на Лектор да се оттеглят в самия край на Тайнствената гора. Нощем те трепереха край лагерните огньове и си шепнеха истории за странни чудесии в гората — имало пещери от лед, където не бил прониквал човешки крак, както и два говорещи лебеда.
Когато Кадор отиде отново в „Короната и желъда“ заедно с Бранд, взе със себе си и Тресалара. Разбира се, не по негово желание.
— Не можеш пак да ме оставиш да те чакам в лагера — бе заявила тя, докато лежаха един до друг. Пръстът й бавно се плъзгаше по мускулестите му гърди, разпалвайки огън в слабините му. Той простена от удоволствие, все още изтощен от буйното им любене. Тя го стрелна с поглед изпод гъстите си мигли. — След като ми се закле във вярност, си длъжен да се подчиняваш на желанията ми.
Кадор отново изпъшка и взе лицето й в дланите си за още една страстна целувка.
— Понякога ми се иска да не ти бях давал клетва за вярност, скъпа моя. Никога не съм искал да рискувам безопасността ти, а сега, след като вече сме любовници, по никакъв начин няма да допусна да рискуваш хубавото си вратле.
— Ти си упорит като магаре!
— В такъв случай си разбрала, че няма смисъл да спориш с мен.
Но тя бе продължила да настоява и Кадор най-сетне се предаде. Странноприемницата се бе превърнала в място, където се срещаха желаещите да се присъединят към бунтовниците. Беше по-безопасно там, отколкото в горския лагер, където рискуваха да станат жертва на предателство.
Докато яздеха към странноприемницата, Кадор си мислеше как ще наеме стая за през нощта и двамата с Тресалара ще се любят върху истинско легло. Настроението му видимо се подобри.
Около „Короната и желъда“ бе спокойно и тримата заситиха глада си с обилен обяд. Дойдоха пратеници от южните части, които им предложиха помощта си. По-късно следобед пристигна и вест от херцога на Морания. Той съобщаваше, че е готов да помогне на бунтовниците, ако принцеса Тресалара наистина е жива.
— Донесете ми хартия и мастило — заповяда принцесата и бързо написа отговор, подпечатан с восък, върху който притисна пръстена, закачен на една връв под туниката й. После вдигна тост с халба бира.
— За по-скорошното пристигане на подкреплението! За бързата ни и пълна победа!
След още няколко тоста всички се почувстваха весели и отпуснати. Бранд отиде да се срещне с неколцина доверени хора. Тресалара вдигна крака върху пейката и се размечта за ранна вечеря, последвана от гореща баня. Кадор пък си мислеше за една дълга и приятна нощ с Тресалара в меко пухено легло.
Тъкмо тогава се върна Бранд. Веждите му бяха тревожно сключени, а вестите, които донесе, веднага прогониха сънливото им спокойствие.
— Лектор е намерил Камъка на Андун. След седем дни ще даде голям прием, на който е поканил всички благородници и пратеници от съседни страни. Обявил е, че ще държи кристала в ръката си, за да го видят всички, докато го провъзгласяват за законен крал на Амелония.
— Лоши новини — намръщи се Кадор. — Чудя се как е успял да докосне Камъка, без да бъде изпепелен. Или това е само една легенда — мрачно добави той.
Тресалара бе изумена.
— Никога не съм виждала друг, освен баща ми, да държи кристала. Легендата не лъже. Винаги са ме предупреждавали, че дори аз не бива да го докосвам, докато баща ми не ми го връчи с тържествена церемония. Иначе рискувам да бъда изпепелена.
— Явно това е приказка, в която вярват децата и селяните — заяви Бранд. — Колко жалко! Всичките ни проблеми щяха да бъдат решени, ако Лектор се бе превърнал в купчина пепел!
— Жалко наистина — тъжно се съгласи Кадор. — Трябва да нападнем по-рано, отколкото възнамерявахме, Бранд.
— Да. Този голям прием е една чудесна възможност.
Тресалара изгледа първо единия, после другия.
— Но… не разбирате ли, че това е капан?
Кадор сви рамене.
— Разбира се, че е. Но ние ще намерим начин да накараме скорпиона да забие смъртоносното жило в собствената си опашка.
Думите му не я убедиха.
— Може би е по-добре изобщо да не се поддаваме на примамката му. Ще нападнем по-късно, когато Лектор най-малко ни очаква.
Бранд се наведе напред и прошепна нещо в ухото на Кадор. Тресалара усети как стомахът й се свива.