Той пое дълбоко дъх. Знаеше, че завинаги ще я запомни такава, каквато бе в този миг. Тресалара, с нейната коса като пламък, седнала на края на леглото, върху което само преди няколко дни се бяха любили. Сега всичко му се струваше само прекрасен сън. И като всеки сън свършваше с отрезвяващата реалност на действителността. Златната корона с аметиста в средата, върху който бе гравиран Дракона, символ на кралския двор, бе доказателство за това.
Когато той влезе, Тресалара вдигна глава и дъхът й секна. Толкова бе красив в ризницата си от релефна кожа и малки стоманени халки — могъщ воин със златисти коси, който бе откраднал сърцето й, Тресалара знаеше, че никога няма да забрави този миг. Прониза я горчива болка — за добро или за зло, но това бе последният път, когато се срещаха по този начин.
Искаше да му каже всичко, което таеше в душата си, но каменното изражение на лицето му я накара да забрави думите, които внимателно бе подбирала. Очите му, сияещи със син пламък, накараха костите й да омекнат. Тя си припомни онези мигове, когато в тях гореше желание, и тялото й откликна. Само ако можеше да се хвърли в прегръдките му и за последен път да почувства силните му ръце около себе си!
Но не бе писано да стане. Нейният сан, неговата гордост и горчивите думи, които си бяха разменили, изградиха непреодолима преграда между тях. И дори страстта, която някога бяха споделяли, бе безсилна да я разруши. Сега той се обръщаше към нея само като към кралицата на Амелония. Откакто се бяха скарали в странноприемницата, нито веднъж не я нарече с малкото й име, нито веднъж не я докосна.
Кадор пръв наруши тишината.
— С риск да си навлека вашия гняв, ви моля да размислите още веднъж, Ваше Величество. Ще ми позволите ли да ви изпратя на безопасно място и да поведа войските вместо вас?
Лицето й пребледня.
— С риск да предизвикам негодуванието ти, аз ще повторя: моето място е на бойното поле.
Той отвори уста, за да възрази, но се спря. Нямаше смисъл.
— Благоволете да ме последвате, за да ви представя на вашата армия.
Тя усука гъстата маса червеникавозлатисти коси, прибра ги в стегнат кок и го закрепи с две игли от слонова кост. Часът на истината бе настъпил. Вече не беше младият Трев, нито нещастно влюбената принцеса с разбито сърце. От този миг тя бе кралицата на Амелония.
Бъдещето щеше да й донесе или смърт, или слава.
Бранд събра хората си и заяви:
— Когато настъпи часът на битката, всеки от вас трябва да има символ, който да му напомня за какво се бие и какво би могъл да изгуби.
Даде знак и вдигнаха знамето.
— Ето, това е нашият символ. Предполагам, че всички ще познаете този бял Дракон, знака на кралство Амелония и на неговия законен наследник. По личната повеля на принцеса Тресалара към него е добавено и това дъбово дърво, символ на свободата, скъпа за всеки мъж, жена и дете в нашето кралство.
Разнесоха се оживени възгласи, но Бранд вдигна ръка, за да ги усмири. Кадор пристъпи на светлината на факлите. Водеше една жена, облечена в дълга бяла туника с широки ръкави. Лицето й бе скрито зад фина маска от позлатено дърво, каквато носеха благородните дами при тържествени церемонии. Всички застинаха в благоговейна тишина. От небето се стрелна голям бял ястреб и кацна върху ръката на жената. Тълпата развълнувано се люшна.
Тресалара се взираше през отворите на маската в насъбралите се бунтовници. Новото знаме, което самата тя бе ушила през последните пет дни, се развяваше волно на вятъра. По тялото й премина странен трепет на гордост, примесен със смирение. Щеше да освети знамето със собствената си кръв… Кадор смъкна маската от лицето на Тресалара.
— Мъже и жени на Амелония! Аз ви доведох друг символ, този път от плът и кръв, който се кри сред нас през последните няколко седмици. Това е вашата принцеса, която скоро ще бъде ваша кралица!
Тресалара пристъпи напред. Многобройните факли осветиха лицето й. Никой не позна разрошеното момче Трев в тази стройна и изящна жена. От тълпата се надигна възхитен шепот, който се смеси с шумоленето на дърветата във вековната гора. Бунтовниците тържествено коленичиха пред своята кралица. После се извисиха викове, който се сляха в мощен рев:
— Да пребъде нашата принцеса! Да пребъде Тресалара! Победа за нашата благородна кралица!
Бранд се метна на коня си.