При първото разклонение мъжете, облечени в униформите на стражите на Лектор, се отделиха и поеха към съдбата си. Когато Тресалара и маскираните като слуги бунтовници стигнаха до второто разклонение, принцесата се спря и се обърна.
— Тук нашите пътища се разделят. Вие тръгвате по този тунел и продължавате до естрадата на музикантите, а аз ще се присъединя към вас в голямата зала. Не действайте на своя глава. Чакайте моя сигнал.
— Но… Ваше Величество! — опита се да протестира Зонел.
Тя го спря само с един поглед.
— По-нататък можете да продължите и без мен. Вече сте получили заповеди от Кадор. Аз трябва да свърша една важна работа.
На Зонел не му оставаше нищо друго, освен безпомощно да гледа как жената, която се бе заклел да защитава с меча си, изчезва в противоположна посока.
Лектор бе седнал сам върху платформата в голямата зала и наблюдаваше шумната веселба, развихрила се пред очите му. Огромните рубини в очите на драконовата глава, поставена върху седалката на трона, намигаха като живи. Един слуга напълни с вино украсената му с изумруди златна чаша. Лектор я поднесе към устните си и отпи. Чакането бе опънало нервите му до крайност. Космите на врата му бяха настръхнали. Решителният миг най-сетне бе настъпил. Годините на заговори и измами скоро щяха да свършат. Ако планът на Рил успее, това ще бъде неговият, на Лектор, триумф. А ако не успее…
В този миг Рил отметна завесите зад трона и приближи към него.
— Всичко върви отлично, милорд — мазно рече магьосникът. — Малкото хубаво мишле, за което толкова жадувате, лапна примамката!
Лектор остави чашата и се изправи.
— Чудесно, Рил. Лично ще щракна капана.
Тресалара се движеше безшумно през тунела. Още два завоя надясно и щеше да е при кралските покои. Вече се виждаше тънък лъч светлина. Тя се усмихна. Не бе забравила пътя. Светлината идваше от малка дупка в стената. Тресалара се приближи и погледна през нея.
На мъждивата светлина на факлите видя двама войника, застанали на пост пред вратата, която, водеше към покоите на баща й. Принцесата се придвижи тихо по тайния коридор, за да потърси втората дупка в стената, която водеше към главната стая на апартаментите. Обикновено тази дупка бе закрита от медальон, вграден от другата страна на стената, но сега оттам струеше светлина. За миг Тресалара се поколеба дали да погледне. Но не искаше да позволява на мъката и болката да замъгляват разума й.
Когато най-после събра сили, за да погледне, тя с изненада установи, че нищо не се е променило. Прочутият боен меч на крал Варо висеше на стената между двата прозореца, както бе висял от векове. До масата се виждаха същите две кресла с високи облегалки, върху които бяха гравирани символите на кралство Амелония. Колко често двамата с баща й бяха седели там, увлечени в игри. Прониза я силна болка на копнеж по завинаги отминалите щастливи времена.
Ала не биваше да мисли за миналото, когато съдбата на страната й бе заложена на карта. Тресалара плъзна добре смазаното резе и влезе. Не забеляза двете мишки, които пробягаха между краката й и се скриха под дебелия килим. Два чифта малки лъскави очички се втренчиха в принцесата.
Скритият панел безшумно се затвори зад нея. Без да се поколебае, тя се насочи право към камината. В средата на гладък каменен блок бе изсечена драконовата глава — символ на кралския двор на Амелония. Тя прокара съвсем леко пръст по повърхността му, както много често бе виждала баща си да прави. После го пъхна в отворената уста на дракона и натисна една малка скрита пружина. Каменният блок с тиха въздишка се плъзна.
Не бе очаквала, че ще е толкова тежък! Трябваше да събере цялата си сила, за да го отмести. В никакъв случай не трябваше да го изпуска, тъй като шумът от падането веднага щеше да привлече вниманието на стражите пред вратата. Тресалара внимателно го постави върху масата. После се върна пред зейналата дупка. Отметна дългия си ръкав и пъхна ръката си вътре.
Внезапно се чу звук. Тя разбра, че вече не е сама. Извърна се и видя Лектор, застанал на прага, следван от въоръжените си стражи.
— Радвам се, че се срещаме отново, Тресалара. — Пристъпи напред и даде знак на стражите да го последват. — Хванете я!
Тресалара се опита да измъкне кинжала си, но пръстите й се заплетоха в широкия ръкав. Стражите вече се нахвърляха върху нея. Хванаха я за ръцете и командирът им измъкна оръжието й.