Лектор протегна ръка, за да го вземе.
— Красива играчка. Подходяща за красива жена. — Приближи към нея и се усмихна, виждайки ужаса в очите й. Вдигна кинжала и леко го притисна към бузата й. — Може би няма да бъде толкова красива, когато свърша с нея.
Тресалара се опита да не трепне, когато върхът на острието убоде кожата й. Лектор се засмя.
— Винаги си била горда, Тресалара. Прекалено горда… Нима си мислиш, че ти си единствената, която знае за тайните на лудия крал Джилмър? Глупачка!
Отстъпи назад и приближи към дупката над камината.
— Не знаех единствено къде е скрит Кристалът на Андун. А сега, ти, прекрасна Тресалара, ме заведе право при него!
ГЛАВА ДЕСЕТА
Лектор пъхна ръка в тъмната дупка. Триумфалното му изражение се замени с учудване. Пъхна ръката си още по-навътре и припряно заопипва.
— Празно е! — изрева той. Единственият резултат от усилията му бяха ожулените и изподраскани кокалчета на ръцете. Спусна се към Тресалара със смъртоносно злокобен блясък в очите, но Рил го спря.
— Милорд, не позволявайте на моментното разочарование да замъгли разума ви! Момичето още ви трябва!
Лектор се успокои.
— Прав си. Но какво би могъл да направи Варо с кристала? Дано душата му навеки гори в ада!
Проклятието му разгневи Тресалара много повече, отколкото заплахите. Страхът за Кадор и хората му й вля нови сили. Тя се изви и замята в ръцете на стражите и за малко да се освободи.
Лектор грубо сграбчи ръката й и залепи една мокра целувка върху стиснатите й устни. Тресалара се опита да извърти глава, но не можа да избегне гнусния му допир. Напразните й усилия го забавляваха и Лектор гръмко се разсмя. Имаше нещо особено възбуждащо в покоряването на жена, която не го желае. Това правеше всичко още по-сладко.
— Използвай силата си над нея, Рил — нареди той и пусна принцесата. — Баща й й се доверяваше. Сигурно има и друго скривалище, за което не подозираме.
Рил пристъпи напред, вдигнал високо в ръката си парчето от Кристала на Андун. Тресалара веднага го позна.
— Ето как си убил баща ми и си победил пазачите! С черна магия. — На устните й заигра студена усмивка. — Длъжна съм да ви предупредя, милорди — преданието гласи, че който използва силата на Кристала на Андун, за да твори зло, сам ще пострада.
— Ти си тази, която ще пострада, както и онези глупави бунтовници, дето се спотайват в Тайнствената гора. И онзи от Килдор. Ще ги смажа жестоко. А главата на Кадор ще бъде набучена на кол, който ще се издига при вратите на замъка.
Нова надежда избуя в гърдите й. Значи те очакваха само нея, но не и Кадор и бойците му! Може би са поставили стража само в последната половина на тунела, а не още в началото. Може би дори не са открили входа, през който тя бе превела войниците. Ако използва мозъка си, може би не всичко бе изгубено.
Магьосникът размаха парчето от вълшебния кристал. Ушите на Тресалара забучаха. Краката й натежаха като олово. Времето сякаш забави своя ход. Изпита чувството, че се смалява и се превръща в малка ледена висулка.
Един могъщ глас изпълни Вселената:
„Чуй ме, Тресалара, и се подчини. Знаеш ли някое друго място, където баща ти може да е скрил могъщия Камък на Андун?“
Против волята й, устата й се отвори, за да заговори. Беше невъзможно да устои на този глас.
— Да…
Рил хвърли победоносен поглед към Лектор.
— Дори принцесата се покорява на силата на това малко парче. Представете си какво аз… какво вие бихте могли да постигнете с моето парче и Камъка на Андун!
Лектор бе поразен. Може би няма да убива Тресалара, а ще я направи своя кралица. Ще я превърне в сладка и покорна съпруга, мила и гальовна като котенце денем, дива и изпълнена със страст нощем. Идеята си я биваше.
Рил отново размаха парчето кристал и се обърна към принцесата:
— Кажи ми къде е скрит Кристалът на Андун!
Тя отново се опита да се пребори с невидимата сила. В този миг усети как кристалът, който Кадор й бе дал, затопля кожата й и изпълва цялото й тяло със светлина.
— Има много… места, където би могъл да бъде. Може би… десет или повече. Някои са доста закътани, за да бъдат обяснени… трябва да ви ги покажа.
Лектор гневно изруга.
— Десет! Не можем да си губим времето в търсене на този проклет камък!
— И не е необходимо. — Рил се наведе по-близо към него и снижи глас. — Спомнете си копието, което направих. Никой няма да разбере, че не е истинският кристал. Да го донеса ли в голямата зала?
— Да. — Лектор отново се успокои и гневът му се стопи. — Бях забравил за тази твоя предпазна мярка. Ще бъдеш много щедро възнаграден за услугите си, Рил.