Тресалара бързо се отдръпна навътре. В този миг двора се огласи от викове:
— Смърт на тирана! Смърт на крал Варо!
Елани се появи на горната площадка. Хубавичкото й лице бе бяло като платно.
— Какво става?
— Лектор ни предаде. Обкръжени сме. Трябва да намеря татко. Враговете вече са в двора на замъка. Спасявай се, Елани! Скрий се в стаята ми! — Видя, че приятелката й се колебае. — Това е заповед на твоята принцеса! Изпълнявай!
Тресалара бързо се спусна по стълбите и потъна в сенките на дългия коридор. Трябваше незабавно да намери баща си! Трябваше! Сърцето й биеше толкова силно, сякаш всеки миг щеше да изскочи от гърдите й. Нападателите много добре бяха подбрали времето за атака — кралят току-що се бе оттеглил в изолирания параклис за молитви — сам и невъоръжен.
О, страхливци!, гневно си помисли младата принцеса и натисна тайния панел в стената, който водеше към прекия път до параклиса. Замъкът бе осеян с такива тайни тунели и входове, наследство от някой прапрадядо. Обзет от лудост, невярващ никому и страхуващ се от убийци, той бе построил цял лабиринт под крепостните стени. Тресалара знаеше всеки проход и когато бе малка, често се забавляваше, криейки се из мрачните и прашни тунели.
Сега тези детски игри й помагаха. Само да успее да стигне навреме! Ще измъкне баща си от параклиса през тайната врата!
Дръпна лоста, който отваряше стеничката зад олтара. Преди често се бе забавлявала от факта, че иконата на Свети Елдред, господарят на Дракона, виси в сърцето на тайния лабиринт. Сега дори не се сети за това.
Баща й бе коленичил. Изглеждаше стар и немощен в обикновената роба без кралски отличия. Бе свел посивялата си глава почти до пода и шепнеше молитви. Светлината от свещите потрепваше.
Всеки друг път Тресалара щеше да си помисли, че старият крал се моли Бог да го дари със силен и смел зет, който да го зарадва с внучета от мъжки пол, и едва ли щеше да се осмели да го обезпокои. Но сега не бе време за молитви и стари скърби.
— Татко!
— Тресалара! В името на всички светци! — извика Варо, възмутен от мъжките й дрехи и дръзкото й нахлуване. — Да не си полудяла? На това свято място! Облечена в тези…
— Татко, нападнаха ни! Лектор и хората му вече завзеха двора и нахлуват в голямата зала. Джедай… — Тя се насили да овладее треперенето на гласа си. — Джедай е мъртъв. Прониза го коварна ръка. Побързай!
Глъчката отвън вече проникваше през дебелите стени на параклиса. Чу се дрънченето на стомана, последвано от предсмъртни викове.
— Татко! Ела!
Той се поколеба, но в този миг залостената врата се разтърси от яростни удари. Месинговият ключ издрънча върху каменните плочи. Дървото изпука и се разцепи. Кралят се насочи към дъщеря си и тя натисна скрития панел, убедена, че той ще я последва.
Вместо това обаче кралят измъкна кинжала от ръката й и с малкото му останали сили я бутна в тъмния коридор. Тя падна и ожули ръцете си в грубия каменен под. Вратата, водеща към тайния проход се затвори зад нея.
Тресалара скочи и се хвърли към резето, но то не поддаде. Натисна с рамо. Нищо! Сълзи от безсилие и страх за баща й потекоха по страните й, Знаеше, че не може да отвори. Кралят затискаше с гръб вратата от другата страна. Той бе избрал нейния живот пред своя.
Не можеше да стори нищо, освен да плаче и да се моли. Чу забързания тропот на ботуши, после зловещия звън на метал и заглушени гласове.
Измина цяла вечност. Младата принцеса чакаше с безумната надежда, че баща й ще успее да избяга по някакъв начин. Знаеше, че е обречен. Сърцето й стенеше, но тя се закле, че ще отмъсти на Лектор и ще спаси кралството си.
Внезапно се възцари тишина. Кръвта на Тресалара изстина. Тя задраска по дървената врата, опитвайки се да напипа тайния панел и да го отмести. Дървото леко хлътна, но вратата остана затворена. Продължи да натиска. Най-сетне тайната ключалка тихо щракна. Панелът бавно се плъзна.
В параклиса беше полутъмно. Високият свещник, както и кандилата, които горяха пред иконите, бяха съборени на пода. Гореше само свещта над олтара.
— Татко?
Отвърна й тишината. Тресалара внимателно заобиколи олтара. Усети нещо ръбесто под крака си. Наведе се и вдигна някакъв камък. Малък зелен скъпоценен камък, който сякаш й намигна на мъждивата светлина, тъй като в средата бе издълбан като човешко око. Къде го бе виждала?