Магьосникът скри усмивката си. Той си имаше собствена представа за наградата и тя бе доста по-голяма, отколкото Лектор можеше да си представи. Запъти се към вратата и едва не се спъна в набрания килим. Ритна го гневно, даде знак и стражите отвориха.
Найни и Илюзъс се изтърколиха, а розовите им крачета с остри нокти безпомощно се размахаха във въздуха.
— Оплетохме се в опашките си — прошепна Илюзъс на Найни. — Просто не сме свикнали с тях.
След няколко неуспешни опита двете мишлета най-сетне успяха да завият опашките си както трябва и се изправиха на крака.
— Принцесата! Трябва да я последваме! — Двете животинки се втурнаха към коридора, Лектор и Рил, следвани от войниците, изведоха Тресалара от кралските апартаменти. Нямаше нужда да я държат, тъй като тя се намираше под властта на магията — всеки, който я видеше да върви толкова смирено, щеше да си помисли, че принцесата е с тях по свое собствено желание.
Кадор чакаше нетърпеливо сигнала от източната кула. Свиреше студен вятър и лунният сърп изплува иззад облаците. Беше минало доста време.
По план, тези, които щяха да проникнат в голямата зала, трябваше да се уверят, че пътищата за бягство на Лектор и Рил са отрязани, а Тресалара да остане скрита в нишата зад естрадата на музикантите, докато битката свърши. Ако гостите в залата все още бяха верни на крал Варо, те щяха да издигнат мечовете си в подкрепа на бунтовниците. Но тези, които бяха в униформи на стражите на Лектор, би трябвало вече да са надвили стражите пред портите на замъка и да са вдигнали подвижната решетка. Не биваше да позволява Тресалара да се излага на такава опасност! Вярата му в способностите й го бе подвела.
— Нещо не е наред — каза той на заместника си. — Още преди час трябваше да сме вътре.
Преди другарят му да успее да отговори, страничната врата на тежката порта се отвори и една дълга фигура изплува отвътре. Кадор веднага го позна по походката.
Мъжът се прокрадна в сенките, скри се за миг и отново изникна.
— Какви са новините? — тревожно попита Кадор. — Нима всичките ти другари са заловени?
— Не — отвърна войникът и дълбоко въздъхна. — Само принцесата.
Остра болка прониза сърцето на Кадор. В гърдите му пламна черна ярост.
— Кълна се във всички светии, или ще освободя Тресалара, или ще умра!
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
За пръв път от много седмици Тресалара отново изкачи стъпалата, водещи към стаята й в кулата. Лектор нареди да махнат резето на вратата и тя понечи да влезе, но той я хвана за ръката.
— Аз не се доверявам прекалено много на магията на Рил, Тресалара. Веднъж вече успя да избягаш, но втори път няма да ти се удаде.
Тя го погледна с огромните си аметистови очи.
— Както кажете, милорд.
Елани ахна смаяно, когато разпозна принцесата.
— Ваше Височество! — Спусна се към Тресалара, но празното изражение в очите й я възпря и тя гневно се обърна към Лектор.
— Тя е омагьосана! Какво сте й сторили?
— Внимавай какви ги дрънкаш! Доведох твоята господарка. Приготви я за празненството!
Двете жени се поклониха ниско пред Тресалара, без да обръщат внимание на Лектор. Лицето му потъмня от гняв.
— Утре, когато ще държа в ръката си Кристала на Андун, вие двете ще коленичите или пред мен, или пред дръвника! А сега облечете принцесата както подобава.
Лейди Грета го изгледа надменно.
— След като излезете от стаята.
Лектор грубо се засмя.
— Няма да остане нищо от принцесата, скрито за мен, когато тази нощ тя сподели леглото ми. Ако пък държите, можете да я облечете зад онзи параван. Аз ще чакам тук.
Тресалара пристъпи бавно към изкования от мед параван.
— Роклята от сапфирена коприна и колана с драконовата глава — с безизразен глас изрече тя. — И подходяща наметка.
Двете с Елани се скриха зад паравана, а лейди Грета отвори скрина с официалните одежди. Меките й ръце погалиха великолепната коприна и дългите ръкави, украсени с малки розови перли. Пелерината бе с подплата от розов атлаз, обточена с хермелин. Принцесата никога не ги бе обличала.
Сълзи замъглиха очите на придворната дама. Тази рокля тя бе ушила със собствените си ръце, за да бъде облечена в деня, в който Тресалара стане пълнолетна. Следващото лято крал Варо трябваше да даде на дъщеря си Кристала на Андун и да я провъзгласи за своя официална наследница. Лейди Грета преглътна сълзите. Предпочиташе да накъса роклята на парчета, отколкото да бъде облечена по такъв отвратителен повод.
Главната придворна дама отваряше и затваряше скринове, вадеше рокли от фин лен и копринени долни туники, толкова тънки и изящни, че минаваха през пръстен. Позабави се с избора на подходящи обувки и Лектор започна да проявява нетърпение.