— Ако принцесата още не е готова, ще ме придружи по долна риза.
— Момент — отвърна лейди Грета и извади една златна верижка от ковчежето със скъпоценности.
— Най-после Тресалара се появи, облечена в десетки метри блестяща синя коприна със златисти нишки, обсипана с малки перли. Тя изглеждаше величествено с яката от злато и сапфири и малката златна корона на главата. Пламъците на огъня в камината позлатяваха кожата й и дългата й прекрасна коса, която се спускаше на лъскави вълни до кръста.
Дори преситеният от жени Лектор бе стъписан от красотата й. Усети как слабините му се напрягат от желание. Всичко това, и кралството, щеше да бъде негово! Съдбата ставаше изключително щедра! Протегна ръка:
— Ела, Тресалара. Гостите вече ни очакват.
Тя вирна брадичка.
— Моите придворни трябва да ме придружат, за да се придаде по-голямо величие на церемонията, милорд.
Той бе твърде доволен, за да спори, затова само снизходително махна с ръка:
— Добре.
Поеха по коридорите и се спуснаха по широката извита каменна стълба, минаха покрай тъмните зацапани прозорци, откъдето висяха знамената на кралство Амелония. Лектор вече бе добавил към тях и своите, с емблемата на скорпиона.
Когато спряха на горната площадка на стълбата, водеща към голямата зала, прозвучаха тромпети. Лектор хвана ръката на Тресалара и я поведе надолу към множеството, събрало се край платформата. Принцесата се чувстваше странно отмаляла и отнесена. Ала сърцето й се преобърна в гърдите, когато видя върху масата обикновеното дървено ковчеже. Рил бе много предвидлив.
Лектор вдигна ръката й. Думите му прозвучаха като подигравка към думите на Кадор в лагера на бунтовниците:
— Представям ви коронованата принцеса на Амелония, която скоро ще бъде моя съпруга.
От тълпата се разнесоха смаяни възгласи. Тези, които вярваха в нея, бяха ужасени. Ако тя свържеше завинаги съдбата си с тази на Лектор, бунтът срещу тирана бе обречен.
Лектор се настани на кралския престол, върху чиято висока облегалка бе поставена огромна драконова глава, и посочи на Тресалара по-малкия и по-нисък трон, който се полагаше на съпругата на краля. След това отвори капака на малкото дървено ковчеже. Светлината на стотиците свещи и факли се отрази върху великолепния кристал вътре и избухна във феерия от пурпурно, зелено, синьо и златно.
Всички притихнаха. Бяха чували за вълшебния Кристал на Андун, но малцина го бяха виждали. Неговата форма показваше, че драконът е символ на кралския двор. Обаче въпреки многобройните легенди за неговата мощ, всички изпитаха някакво странно разочарование. Очакваха да усетят нещо по-особено, да почувстват вълшебното му излъчване.
Сърцата на тези, които се надяваха да прогонят тирана, се изпълниха с мрачно отчаяние. След като узурпаторът се научи как да управлява силата на кристала, той щеше да унищожи всеки, който се опита да му се противопостави. Кралството на крал Варо бе завинаги мъртво и подчинено на жестокия тиран, а заедно с него бе мъртва и надеждата на хората.
За в бъдеще страната щеше да се управлява от нова династия. На лорд Лектор.
Двете мишки се бяха сгушили под гоблена в нишата зад естрадата на музикантите и наблюдаваха разиграващата се сцена. В голямата зала влизаха и излизаха слуги, понесли огромни подноси с апетитно ухаещи ястия. Илюзъс размаха дългата си опашка.
— Не разбирам какво очаква Мириден от нас. Аз… опитах няколко магии. Нито една нямаше ефект.
Найни потри малките си розови лапички.
— Знам — унило отвърна тя. — Моите също се провалиха. Някога мечтаех само да издържа изпита за старша магьосница. Сега искам само да спася нашите нещастни смъртни. Никога досега Тресалара и Кадор не са били в по-голяма опасност.
Илюзъс приседна на задните си крачета и подуши въздуха.
— Имам една идея. Страхотна идея.
— Наистина ли? — щастливо изписка Найни.
— Да. — Муцунката му отново подуши въздуха. Цялото му телце трепереше от вълнение. — Хайде да се промъкнем долу и да си похапнем от онова сирене, преди да са го изяли всичкото.
— Сирене! Сирене! — Найни се надигна и го гризна леко по носа.
Лектор даде знак на музикантите да засвирят. Гостите продължиха да ядат и пият под нежните звуци на арфата и флейтите. Въпреки че принцесата изглеждаше студена и недостъпна, в аметистовите й очи проблясваше странна светлина. Лицето й приличаше на мраморна статуя. Седеше сковано изправена. Само от време на време отпиваше от чашата си с вино.