— Погледни колко странно се държи принцесата. Движенията й са много забавени — прошепна на съседката си една слаба жена, върху чиято глава се мъдреше украсена с пайети малка шапчица. — Да не би да е изпила прекалено много вино?
— Не, това е черна магия — обади се доста неблагоразумно един възрастен рицар. — Съвсем ясно е, че Лектор и неговият дяволски магьосник са я омагьосали. Денят, в който Лектор взе властта, бе най-черният ден за Амелония.
Настана напрегната тишина и съседите му побързаха да се отдръпнат. Другите се втренчиха в чиниите си. Един мъж със зачервено от виното лице скочи на крака.
— Предател!
— Хванете го! — Лектор рязко се изправи. Чашите се преобърнаха и червеното вино се разля по масата. Искрящата течност приличаше на локви кръв. Нещастникът, който се бе осмелил да говори, бе довлечен пред платформата и хвърлен в краката на Лектор.
Елани бързо отстъпи назад и се блъсна в един слуга, който носеше голям сребърен поднос, пълен с вдигащи пара чинии. Подносът се обърна и навсякъде се разпиляха парчета говеждо и еленско. Лектор изруга високо, когато едно тлъсто парещо парче го удари по гърдите. В този миг Тресалара скочи от масата с учудваща пъргавина. Нямаше и следа от досегашното й вцепенение и празен поглед. Дългата й пелерина се закачи за извитите странични облегалки на кралския трон. За да не падне, тя се хвана за изваяната драконова глава.
Лейди Грета се спусна да помогне на господарката си, докато един слуга с треперещи пръсти бършеше мазнината от дрехите на Лектор. Една прислужница се сблъска с лейди Елани и падна върху покритата с брокат маса, която се преобърна заедно с тях. По пода се посипаха чинии, чаши и кани с вино.
В суматохата по-малкият трон се преобърна. Двама слуги се спуснаха да го вдигнат, но лейди Грета ги възпря. Гостите мълчаливо наблюдаваха разигралата се сцена. Твърде много се страхуваха от домакина си, за да си позволят дори една усмивка. Хаосът продължи няколко минути. Най-сетне редът отново бе въдворен.
Лектор огледа мъжа, когото стражите му здраво държаха. След като го разпозна, лицето му придоби още по-мрачно изражение.
— Възрастта няма да те спаси, сър Трон. В тъмницата! — изрева той. — Ще бъдеш екзекутиран заедно с останалите утре на зазоряване. Нека да се знае каква съдба очаква всеки, който се осмели да заговорничи против мен!
В залата настана тишина. Изведнъж отвън се чу силен шум. Лектор извади меча си.
— Какви са тези безредици?
В този миг по тежките врати на залата се посипаха оглушителни удари. Гостите застинаха.
— Кой се осмелява да ме безпокои сега, когато празнувам? — извика Лектор.
Тресалара, която бе свалила пелерината си, отстъпи назад и се отдалечи от платформата. Камъкът на Кадор, който я закриляше срещу злата магия на Рил, се гушеше между гърдите й. Никой не забеляза как към нея се присъединиха един магьосник с пъстър тюрбан на главата, един благородник в богат костюм от синьо кадифе и двама от стражите на Лектор. Докато принцесата и предрешените бунтовници приближаваха към нишата на музикантите, други двама застанаха зад Лектор.
Вратата отново се разтърси от силни удари. Един от стражите до вратата доближи лице до малката желязната решетка и попита:
— Кой е?
— Армията на принцеса Тресалара, водена от Кадор от Килдор!
В следващия миг тежките врати се разтвориха с трясък, разпилявайки стражите на Лектор като есенни листа. В залата нахлуха конници, разнесе се звън на мечове и тропот на копита.
— Да живее принцеса Тресалара! Смърт на тиранина Лектор!
Лектор пребледня. Нямаше време за губене. Извърна се, за да сграбчи Тресалара, но с ужас видя, че тя бе изчезнала. Всички маси и пейки бяха преобърнати, а в залата влизаха още и още войници. Една голяма група се появи по коридора откъм кухнята. Всички бяха облечени в туники, върху които бе извезан бял дракон, символ на династията на крал Варо.
Битката бе жестока. Въздухът се изпълни с викове и конско цвилене. Кадор бе дал заповед да заловят Лектор, но да не го убиват. Не искаше да се лиши от удоволствието лично той да прониже черното му сърце.
Но докато напредваше сред морето от сражаващи се воини, Кадор осъзна, че нещо не е наред. Бойците на Бранд досега трябваше да се присъединят към него, но от тях нямаше и следа. Без тях хората на Лектор щяха да вземат надмощие. С меч в ръка Кадор си проправяше път към омразния си враг. Най-добрият начин да убиеш една змия беше да й отсечеш главата. И то с един замах. Ако успее да убие Лектор, поддръжниците му сами щяха да се предадат или да се разбягат.
Мечът му звънтеше наляво-надясно, а острието му проблясваше на светлината на свещите, докато поваляше враговете си един след друг. Приличаше на мъж, обсебен от жаждата да убива. Накрая се изправи пред Лектор и вдигна високо оръжието си.