Когато пламъкът угасна, злият магьосник бе изчезнал. На негово място имаше само купчина пепел, едно малко парче от вълшебния кристал на Андун и… самият кристал. Той сияеше. Върху повърхността му се виждаха гравирани знаците: „…и аз руша.“
Внезапно откъм кухнята се разнесоха оживени гласове, последвани от тропот на ботуши и в следващия миг хората на Бранд се втурнаха в голямата зала. Войниците на Лектор хвърлиха оръжията си и паднаха на колене, за да молят за милост. Скоро всичко приключи и бунтовниците напълно превзеха двореца.
— Да живее принцеса Тресалара! — завикаха присъстващите в един глас.
Принцесата се качи върху платформата.
— Къде е Кадор? — внезапно попита тя. Победата й нямаше да бъде пълна, ако той не е до нея, за да я сподели. Тя бе толкова негова, колкото и нейна. Тресалара искаше двамата заедно да изживеят този радостен миг. Изведнъж войниците се разделиха, за да направят път. Бранд и още трима минаха бавно между бунтовниците и бавно поставиха пред нозете й бледия като платно и покрит с кръв Кадор.
— Мили Боже! Кадор! Не може да бъде! Бунтовниците наобиколиха лейди Грета и лейди Елани, за да ги предпазят от евентуално нападение. Тресалара коленичи до Кадор и докосна любимото лице. Бузата му беше студена. Животът и любовта бяха угаснали завинаги. Душата му бе отлетяла. Обзета от вселенски ужас, Тресалара си помисли, че е готова да даде всичко — и богатство, и корона — в замяна на неговия живот.
— О, Кадор! Любов моя! — простена тя. Притисна главата му към гърдите си, без да обръща внимание на кръвта, обагрила копринената й рокля. Сърцето й бе разбито на хиляди парчета и върху всяко бе гравирано името на Кадор. Част от нея умря заедно с него. Тресалара знаеше, че никога повече няма да обича.
Сълзите й капеха по лицето му, красиво дори и в смъртта, а устните й нежно се притискаха до неговите. Амулетът му сякаш позатопли кожата, а бледите му страни за миг порозовяха. Тресалара вдигна глава. Лицето на Кадор отново стана бяло като восък.
Тя пак докосна устни до неговите и отново лека розовина обагри страните му. Тълпата смаяно ахна. Тогава се случи още едно странно нещо. Появиха се две мишки — едната бяла, а другата черна. Те търкаляха нещо пред себе си, бутаха го с малките си розови лапички, докато накрая то докосна края на роклята на принцесата. Бранд измъкна кинжала си, за да убие двете животинки, но Тресалара го спря.
— Остави ги! Сигурна са омагьосани създания!
Принцесата мигом разпозна символите, изсечени върху камъка — това бе кристалният къс на Рил, но част от знаците много напомняха на тези, гравирани върху камъка на Кадор. Дали тези две сили не бяха свързани по някакъв начин? Трябваше да провери.
Щом принцесата вдигна парчето, страните на Кадор порозовяха за трети път. Кръвта, която течеше от дълбоката рана на гърдите му, спря. Насъбралите се смаяно зашепнаха. Бялата и черната мишка задърпаха Тресалара за ръкава. Принцесата започна да разбира. Ако тези два кристала, които бяха много по-малки от Кристала на Андун, можеха да извършат такова чудо, то какво ли би могъл да стори самият кристал?
Камъкът на Андун лежеше там, където бе паднал.
Димът наоколо бе доказателство на изпепеляващото му могъщество. Но крал Варо не бе успял да връчи официално кристала на дъщеря си и да я обяви за своя наследница, както бе вековната традиция. Ако го докосне, без да й е бил даден от законния наследник, дали няма да я сполети участта на Рил?
Тя не се поколеба. Протегна ръка. Придворните дами не можаха да сподавят ужасените си викове, а Бранд я възпря.
— Ваше Величество, Кадор не пожертва своя живот, за да рискувате сега вие вашия.
Тресалара царствено вдигна глава.
— Не бих имала правото да управлявам и да отговарям за съдбите на стотици хора, ако не съм способна да дам живота си заради тези, които са ми били верни.
Бранд се взря в очите й. Кимна и я пусна.
— Сега говори една истинска кралица.
Тресалара отново протегна ръка към Кристала. Всички затаиха дъх. Сърцето й бе изпълнено със страх, но това бе страх единствено за Кадор. Ръката й не трепна, когато пръстите й докоснаха студения камък.
Силен гръм разцепи въздуха и по ръката й пробяга студен пламък. Студът се превърна в невероятна горещина. Тресалара не можеше нито да помръдне, нито да си поеме дъх. После почувства как я изпълва огромна сила и светлината от стотици слънца. Тя се разля по цялото й тяло и премина в Кадор.