Пъхна го в кожената торбичка, която висеше на гърдите й под широката риза, и се заоглежда. Ето го Свети Етелред. Но защо от гърдите на светеца капеше кръв? Тя се стичаше към някакво тъмно парче плат, паднало на земята.
Дъхът на принцесата секна. Не, това не бе дреха, а локва кръв! Огромна! Бутна силно панела настрани.
— О, не! Татко!
Колко дребен изглеждаше в окървавената си роба! Тя го притисна до гърдите си. Усети слаб пулс. Очите му, които толкова заприличаха на нейните, бавно се отвориха.
— Гнусно… предателство — едва прошепна той. — Бяха ме предупредили, но аз си мислех… Не можех да повярвам… Благодаря на Бога и Свети Етелред…, че поне скрих… Кристала на Андун.
Тресалара не искаше да повярва, че баща й умира пред очите й.
— Пази си силата, татко. Ще те скрия в тайния проход… ще потърся помощ… Можеш да изпратиш вест до херцога на Морания и да го помолиш…
Гласът му стана дрезгав, задавен шепот.
— Дете, твърде дълго отлагах да ти намеря подходящ съпруг. Вземи Камъка на Андун, дъще моя, и бягай в Морания. Херцогът има… няколко сина. Дори и лишена от кралство, ти си… толкова красива. Сигурен съм, че един от тях… ще поиска да те вземе за жена.
— Никъде няма да бягам! Нито пък ти! Оставаме тук и се борим за спасението на поданиците си!
Гърдите на крал Варо се разтърсиха от мъчителна кашлица и Тресалара усети кръв по пръстите си. Допря страна до лицето му. Ужасяваща хладина! Сълзите й се смесиха с неговите.
— Толкова е… студено — прошепна той сякаш на себе си.
Младото момиче не можеше повече да се самозалъгва. Изправи се бавно, намери една възглавница и я сложи под главата на баща си. Покри го с някакво парче от гоблен, за да запази поне малкото топлина, останала в тялото му. Мъката и огромната отговорност на кралски потомък се стовариха като оловно наметало върху раменете й. Как щеше да понесе тежестта му? Коленете й се разтрепериха и тя се подпря на панела.
— Ще се оправиш — излъга Тресалара. — Твоите войски ще победят. Аз ще остана тук и ще те пазя, докато те дойдат.
Той стисна ръката й. Лицето му вече сивееше, а очите гледаха някъде надалеч.
— Ти си много храбра, Тресалара. Много твърдоглава…, но никой не може да те упрекне в липса на смелост.
Главата му клюмна на гърдите, а червеното петно върху тях застрашително се увеличи. Дишането му стана накъсано и хрипливо.
— Сега трябва да те оставя… Тресалара го сграбчи в прегръдките си.
— Не! О, в името на всички светии! — Усещаше как с всеки миг животът го напуска. — Татко, кълна се в нашия Създател, че твоята жертва няма да бъде напразна. Аз ще направя всичко, което е необходимо, за да сплотя нашите поданици и да унищожа Лектор. Ще отмъстя за теб!
Умиращият крал я погледна и едва чуто въздъхна:
— Ах, Тресалара, само ако се бе родила момче…
В параклиса изведнъж надвисна тишина. Тресалара внезапно остана сама сред отломките от разрушения си живот.
ГЛАВА ВТОРА
Скрити в Пещерите на мъглата, една начинаеща магьосница и един начинаещ магьосник наблюдаваха трагичната сцена в кристалното кълбо.
— Горката Тресалара — съчувствено промърмори Найни и докосна образа на принцесата върху стъклото. Извърна глава, за да скрие сълзите си, и дългата й бяла роба проблесна като сноп лунна светлина. — Горкият крал Варо.
Магьосникът отпусна слабите си рамене и обсипаната му с пайети мантия затрептя в сребристо.
— Ти си виновна за всичко! Ако не беше смесила онова око от тритон със сиропа от морски водорасли…
— Аз ли? — надменно възкликна Найни и студено го изгледа. — Не съм аз тази, дето счупи стъкленицата на Ян и пусна на свобода духа, който омагьоса Мириден.
— Да, но ако наоколо нямаше разпръснати очи на тритони и водорасли, сместа нямаше да избухне и…
Двамата погледнаха смутено към центъра на пещерата, където Великият магьосник Мириден лежеше застинал, обвит в омагьосан леден блок, прозрачен като стъкло. Въпреки че Мириден би трябвало да е потънал в дълбок сън, сивите му очи бяха широко отворени и сякаш се взираха в някогашните му ученици с гняв или примирение, в зависимост от ъгъла на светлината. Малко парченце лед блестеше като сълза върху бузата на Великия старец.
Найни побърза да се извърне настрани и неспокойно подръпна една от сребристите си къдрици.
— По-добре замълчи! Доникъде няма да стигнем, ако не спрем да се караме. Само да открием магията за освобождаване от тези пещери, тутакси ще спася принцесата. — Младата магьосница въздъхна. — Така че ще трябва да продължиш да ми помагаш в ровенето из тази безкрайна купчина книги. Ще открием как да размразим Мириден и той ще използва могъщата си сила, за да помогне на Тресалара да спаси поданиците си.