— Как може един човек с толкова красиво лице да има толкова черна душа? Боли ме като си помисля, че някога му се възхищавах.
Придворната дама избърса сълзите й.
— Той е жесток. Из селото разправят страхотии за него. Способен е на всичко само и само да сломи духа ви. Изтръпвам от ужас като си представя какво може да ви причини тази нощ, Ваше Височество!
— Не се страхувай за мен. Имам план. — Тресалара повдигна шлейфа на роклята си и измъкна малкия си кинжал.
— О! Как сте успели да го скриете от хората на Лектор?
— В жартиера. Не се осмелиха да ме претърсят. — Лицето на принцесата застина и заприлича на мраморна маска. — Щом не мога да спася хората си, поне ще ги освободя от този негодник Лектор! Ще го пробода в сърцето, преди да се осмели да ми отнеме девствеността!
— Не можете да го направите! Ще ви измъчват и ще ви убият!
Виолетовите очи на Тресалара почерняха. Тя завъртя гривната върху фината си китка — изящна златна верижка, украсена с аметисти, за да подхожда на короната й. Върху централния камък бе гравирана емблемата на Амелония — драконова глава.
— Няма да им позволя да ме хванат жива.
Думите й изплашиха Елани още повече.
— Не бива да го правите! Това е лудост! Помислете си, та вие сте живият символ на Амелония. Само вие, Ваше Височество, имате власт над Камъка на Андун. — Лицето й светна. — Не можете ли да използвате магическата сила на кристала, за да победите Лектор?
— Дори и да успея да открия къде го е скрил баща ми, съмнявам се, че бих могла да управлявам силата му. — Красивото й лице посърна. Защо не престъпи забраната на баща си и не прочете свещения ръкопис?
— Вместо да изучавам тайните на Свещения дракон, аз се скитах на воля из горите. Сега моето кралство заплаща егоистичната ми глупост. Ще трябва да изпълня плана си.
Но Елани не изглеждаше убедена.
— Аз имам по-добър. Те не знаят тайния проход зад леглото ви. Скрийте се там, Ваше Височество, а аз ще облека роклята ви, ще забуля лицето си и ще отида вместо вас в параклиса. А когато стражите си отидат, вие ще се преоблечете в селски дрехи и ще избягате. Лектор няма да открие измамата, докато не се разменят брачните клетви и не вдигне булото. Ще имате достатъчно време да се измъкнете от замъка.
— А теб да обрека на смърт. — Тресалара взе студените ръце на придворната дама и се усмихна. — Ти си много смела и си ми истинска приятелка, Елани. Ще направиш добро и на мен, и на кралството, ако останеш жива.
В този миг откъм прозореца се чу силен плясък на крила и двете девойки се обърнаха натам. Една голяма бяла птица бе кацнала на перваза на прозореца — Росмайн, дивият ястреб, който Тресалара бе намерила ранен и бе излекувала. Птицата вече ядеше спокойно от ръката на принцесата.
Тресалара приближи до прозореца и протегна ръка. Ястребът се нагласи върху китката й, но внимателно изви острите си нокти, така че да не одраска нежната кожа. Тя погали лъскавите пера.
— Росмайн, приятелю мой, връщам ти свободата. Лети! Издигни се високо!
Тръсна ръка, за да пусне птицата в синята безбрежност, но ястребът направи малък кръг и отново кацна върху перваза.
— Тя не желае да ви напуска — обади се Елани, — също като мен, Росмайн иска да ви помогне. Само да имаше някой съюзник, на когото да изпратите съобщение за помощ, Росмайн щеше да бъде вашият вестител! Сигурно някъде в това кралство има мъж, който може да събере хората си, да дойде и да ви избави.
Ястребът разпери великолепните си криле и пронизително изпищя; „Кадор! Великият воин. Кадор!“, но за съжаление нито Тресалара, нито Елани го разбраха.
Принцесата дръпна ръката си и златната гривна с аметиста проблесна на слънчевата светлина. В този миг й хрумна нов план.
— Думите ти ми подсказаха нещо, Елани. Може и да не се получи, но това е единствената ми надежда!
Измина час, преди хората на Лектор да се появят, за да съпроводят невестата до параклиса, където щеше да се извърши брачната церемония. Когато отключиха вратата, пред погледите им се разкри смайваща гледка. Елани седеше на един стол край изгасналото огнище. Златните чехли на принцесата стояха пред срещуположния стол, върху който се мъдреше един ястреб, облечен в смачканата златиста сватбена рокля.
— Къде е принцеса Тресалара? — властно попита капитанът на стражата.
Елани мълчаливо посочи към птицата. Росмайн извърна гордата си глава и немигащите му ястребови очи гневно се втренчиха във войника. Върху главата на птицата блестеше златната корона на принцесата с огромния аметист в средата. Мъжете слисано зяпнаха.