— Що за дяволия? — ахна капитанът. — Това същество носи короната на принцесата!
— Магия! — промърмори друг и направи кръстен знак, за да се предпази от уроки.
Докато всички уплашено пристъпваха от крак на крак, в стаята влезе Лектор.
— Защо се бавите? Нямам търпение да отведа красивата си невеста до олтара.
Войниците се отдръпнаха, за да му направят път.
— Принцеса Тресалара е използвала силата на Кристала на Андун, за да се превърне в птица.
— Глупаци! — Лектор мина покрай тях и се закова на място. Не би повярвал, ако не го виждаше със собствените си очи. Ястребът злобно изсъска към него, а светлината се отрази в аметистовата драконова глава и сякаш му намигна. Загорялото лице на Лектор побледня и се сгърчи от страх и ярост. Той изгуби самообладание.
— В името на Бога, тя няма да успее да се измъкне с подобни номера! Стига!
Спусна се към птицата с намерението да й прекърши врата. Но Росмайн разпери мощните си криле и го перна с едното по окото. Преди да успее да се предпази, един от ноктите й се впи в бузата му и я раздра. В следващия миг ястребът вече бе отлетял през прозореца към сините небеса и с няколко размаха на силните си криле потъна в облаците.
Лектор опипа с ръка раната на лицето си и пръстите му се обагриха в кръв. Очите му засвяткаха от омраза.
— Ще ми платиш, Тресалара! — извика той и рязко се обърна към войниците си. — Обявявам принцеса Тресалара в предателство към страната си. Давам награда от сто златни монети на този, който я залови и ми я доведе… жива или мъртва!
Елани ахна ужасено и капитанът се извърна към нея.
— Ас тази какво да правим?
— Заключете я и здраво залостете вратата. Нямам време за нея сега. Нека умре от глад.
Лектор и хората му напуснаха стаята. Елани прилепи ухо до вратата и остана така, докато се увери, че са си отишли, а след това пусна резето от вътрешната страна, както й бе казала Тресалара. После отиде до голямото легло с балдахин и почука на стената зад него.
Тресалара бавно плъзна тайния панел и облекчено се усмихна.
— Не мога да повярвам, че се хвана!
Скочи в стаята и се спусна към голямата ракла, където бяха дрехите й. Извади всичко — рокли, пелерини и чаршафи — и направи здраво въже.
— А аз смятах правенето на възли за загубено време — тъжно се засмя принцесата. — Помогни ми да го завържем за единия стълб на кревата.
Прозорецът на кулата беше доста висок. Ако Тресалара не бе свикнала от малка да се катери по дърветата, сигурно щеше да й се завие свят от страх. Долу покрай стръмните каменни стени се извиваше дълбока река. Едно погрешно движение означаваше сигурна смърт.
Елани и Тресалара спуснаха въжето. Краят му не достигна земята и Елани тревожно въздъхна.
— Не се безпокой, Елани. Правила съм го и преди… като бях по-малка.
Тресалара прехапа устни, тъй като усети напиращите в очите си сълзи. Колко се ядосваше баща й на постоянните й лудории! Но и колко бе горд от смелостта й! О, татко! — проплака сърцето й. Тя припряно избърса сълзите. Сега трябваше да действа, по-късно щеше да тъгува.
Двете девойки се прегърнаха.
— Не се страхувай. Няма да те изоставя — сериозно рече принцесата. — Ще се върна и ще те спася, Елани!
Тресалара се изкатери върху перваза, дръпна въжето, опита здравината му, пое дълбоко дъх и започна внимателно да се спуска. Мислено благодари на Бога, че тази стена не се виждаше от двора на замъка, а високите дървета край реката я скриваха и откъм селото.
Стигна до края на въжето и се пусна, като преди това се сви, за да омекоти удара. Претърколи се в гъстите къпинови храсти и пъргаво се изправи. От устните й се изтръгнаха няколко проклятия, докато отупваше прахоляка от дрехите и лицето си и махаше малките трънчета, забили се в широката й риза. Коленете й бяха ожулени, а върху единия крачол бе цъфнала голяма дупка. Но Тресалара бе доволна от външния си вид. Приличаше на истински скитник. Никой нямаше да заподозре, че този хлапак е предрешената принцеса на Амелония.
Една принцеса, за чиято глава бе обявена награда.
Преди да се скрие в сенките на Тайнствената гора, Тресалара се обърна и хвърли последен поглед към високите кули на замъка.
— Ще се върна, татко — тържествено произнесе тя. Думите й бяха едновременно и клетва, и молба. — Кълна се в живота си. Ще обединя поданиците ни и ще поведа войска, за да си върна кралството.
И противно на мнението на Елани, не се нуждаеше от помощта на никакъв мъж.
Найни крачеше неспокойно из Пещерите на мъглата и закачи края на дългата си бяла роба в ръба на някакъв кристал. Дръпна я нетърпеливо. Нейният съдружник в магиите трябваше да помогне на Тресалара, но вече няколко часа не й даваше никакъв знак какво бе направил.