Тресалара стисна зъби. Щеше да направи всичко, което е по силите й, за да го победи, дори това да струва живота й! Само да бе успяла да открие Камъка на Андун! С него щеше да бъде непобедима, ако разбира се, научеше тайната му. Ужасна смърт заплашваше този, който се опита да използва силата му, без да я познава. Трябваше на всяка цена да намери камъка, и то преди Лектор!
Принцесата бе дочула разни слухове, че група бунтовници обитава Тайнствената гора и че членовете й се увеличавали с всеки изминал ден. Ако успееше да се добере до тях, всичките й проблеми можеха да се решат. Но първо трябваше да се погрижи за себе си, а това означаваше — да си набави храна и убежище.
Тя пое дълбоко дъх, прокрадна се през дърветата и се насочи към странноприемницата.
В „Короната и жълъда“ бе задушно. Клиентите бяха търговци, пътници и хора от близките ферми. Задименото помещение бе препълнено. Неколцина мъже, които приличаха на планинци, се бяха настанили край отворения прозорец. Водачът им, строен мъж с ястребово лице и разрошена коса с цвета на блестяща златна монета, седеше малко настрани от останалите. Грубите дрехи скриваха мускулестото му тяло на кален воин, но не можеха да скрият властния и самоуверен вид на човек, свикнал да командва.
В този миг цялото му внимание бе съсредоточено върху чинията с храна. Той откъсна Апетитно парче от печената птица.
— Наблюдавай онзи приятел там с кафявата вълнена мантия, Бранд. Под нея е скрита ризница.
Събеседникът му, як мъж с широки рамене и войнишка стойка, облечен в дрехи на дървар, вдигна халбата си с бира.
— Забелязах го, Кадор. Човек на краля.
— Не. Човек на Лектор. — Лицето му остана непроницаемо, докато се навеждаше напред и снижаваше гласа си. — Имам агент в замъка. Той ми каза, че крал Варо не е болен, а е мъртъв. Убит от ръката на лорд Лектор. Узурпаторът възнамерявал да се ожени за принцесата и да се обяви за крал. Моят човек ми каза също, че принцесата е изчезнала. Носят се слухове, че се е превърнала в птица и е отлетяла неизвестно къде.
Бранд бързо се прекръсти против уроки.
— Кълна се в брадата на Свети Етелред, но още не мога да разбера защо искаш да се присъединиш към нас.
Лицето на Кадор стана каменно.
— Не разбираш ли? — Погледът му помръкна от горчивите спомени. Когато се бе завърнал в родните си земи, бе намерил цялото си семейство жестоко избито от хората на Лектор при един от разбойническите им набези по границата.
Преди другарят му да успее да отговори, Кадор му даде знак да замълчи. Той се облегна нехайно на рамката на прозореца, но в сините му очи проблесна пламък, който Бранд добре познаваше. Ръката му светкавично се стрелна към дръжката на меча, скрит под закърпената мантия. Кадор си бе наумил нещо.
Прозорецът бе толкова близо, че Тресалара можеше да го докосне, ако протегне ръка. При вида на храната устата й се напълни със слюнка. Сочното печено и ухаещият топъл хляб бяха прекалено голямо изкушение, за да му устои. Тя мълниеносно протегна ръка и забучи парче месо на върха на ножа си.
Ала в същия миг друга ръка се обви около китката й и я стегна като желязна скоба. Принцесата усети как я дръпват навътре. Още една ръка сграбчи и другата й китка. Преди да се усети, я преметнаха през прозореца и тя се просна върху грубо скованата дървена маса. Бранд се отпусна. Едва ли това мършаво и дрипаво момче представляваше някаква опасност.
Кадор изпитателно огледа мръсния хлапак.
— Виж ти! Виж ти! Каква дребна рибка хванах — сухо рече той.
Тресалара промърмори някакво проклятие и се опита да се отскубне от желязната му хватка.
— Пусни ме! — Китката я заболя, но не можа да я издърпа.
Предизвикателният й тон изненада Кадор. Не го бе очаквал от такова малко и крехко хлапе. Сграбчи Тресалара за раменете и я притисна към стената.
— Знаеш ли какво е наказанието за кражба, момче?
Въпреки че усети, че този мъж е опасен, Тресалара дръзко отвърна:
— Да. Десет камшика.
Той се намръщи.
— Твоите познания са доста остарели, младежо. Наказанието в момента е отрязване на ръката, която е посегнала.
Тресалара отвори уста, за да възрази, но прочете истината в очите му. Нима злото бе взело такива размери?
— Сигурно е заповед на Лектор — с отвращение изрече тя.
Кадор инстинктивно закри устата й с ръка.
— Дръж си езика зад зъбите, момче, иначе ще изскубнат и него!