— Имам подходящото заклинание подръка — увери го Брана. — И двамата с Айона сте ми нужни, за да го направим. Това е задача за тримата — обясни тя на останалите.
— Значи, ще се съберем — съгласи се Конър. — Но още не знаем името, а без него не можем да сложим край, независимо от отровата и светлината.
— Да подмамим вълка — замисли се Брана. — Да остане наблизо достатъчно дълго, за да мога аз или пък Фин да поровим в съзнанието му и да го открием.
— Не можем да сме сигурни, че в тази форма името изобщо е в съзнанието му — изтъкна Фин. — Кеван спи, по някое време все трябва да заспи.
— Мислиш да влезеш в сънищата му? — Конър поклати глава. — Това е прекалено голям риск, Фин. За теб повече, отколкото за всеки друг.
— Ако Брана наблюдава през кристала и знаем кога е заспал, бих могъл да вляза в съня му, докато останалите стоите нащрек, готови да ме изтеглите обратно.
— Няма да участвам в подобно нещо. Не, няма — повтори тя, когато Фин се обърна към нея. — Не можем и не искам да рискуваме живота ти и всичко останало заради това последно парченце от мозайката, което бездруго ще намерим през следващите седмици. Ти едва успя да се измъкнеш последния път.
— Няма да е същото.
— Аз подкрепям Брана — намеси се Бойл. — Теб ще те измъчи повече от всеки друг от нас. Ако се стигне дотам, ако това е единственият начин да научим името, някой друг трябва да го направи. Който и да било друг.
— Защото ми нямате доверие.
— Не се прави на магаре — хладно отсече Бойл. — На тази маса няма човек, който да не е готов да ти повери живота си, както и този на близките си.
— Ти си ни скъп. — Намръщена, Мийра се наведе към Фин. — И това е причината. И вече е късно да не се правиш на магаре, защото го направи.
— Извинявам се пред всички, но истината е, че виждате само риск там, където имам предимство, понеже аз мога да вляза и изляза от сънищата му по-бързо от всеки друг тук.
— Не подлежи на обсъждане. — Конър демонстративно продължи да се храни. — И продължаването на спора само разваля удоволствието от чудесната вечеря. Както и да е, хрумна ми още нещо по темата, в случай че някой се интересува.
— Понякога измисля чудесни неща. — Мийра се ухили и го сбута с лакът. — Била съм свидетел на такива.
— Хрумна ми, че можем да опитаме с Кател. Можем да вземем Кател с нас на обиколка, докато сме с клиенти — аз, Мийра или Айона. Има шанс Кател да разбере какво се върти в главата на вълка, а после Брана да го научи от Кател.
— Не е толкова глупаво, колкото звучи — замисли се Брана.
— Благодаря за оценката. — Конър си взе още един котлет.
— Мога да пусна Кател да тръгне с вас, после ще видим. Мислех си за видението, което имах, и думите, които изричах и не бяха само мои, докато довършвахме отварата. Трима и трима, и още трима.
— Ами тримата, които сме тук, тримата в тяхното време — започна да брои Конър, — както и Фин, Бойл и Мийра. Изглежда ми съвсем ясно.
— Имах чувството, че има още нещо. Трудно ми е да обясня. А дори и да е толкова просто, трябва някак да съберем и тримата на Сърха в точното време и място заедно с нас. Ще бъде в нашето време, това е ясно. Не тяхното, а нашето, затова трябва да задържим Кеван в него.
— Звънец, книга, свещ. — Айона побутваше грахчетата из чинията си. — Основни инструменти. И нашите водачи трябва да са там.
— Кръв и смърт ще последват. — Мийра взе виното, доля чашата си, после и тази на Айона. — Знаем го от самото начало. Вещица, демон или смъртен, кръвта и смъртта са неизменен край.
— Вие сте безценни. — Брана погледна от Мийра към Бойл. — Сестра и брат за мен, заради избора, който правите от любов и лоялност, водени от чувство за справедливост и от светлината. Винаги сме знаели колко сте скъпи за нас, а сега е ясно, че и съдбата така повелява.
Една мисъл се прокрадна в главата й. Брана се опита да я задържи, когато Конър се наведе да целуне Мийра и я разсмя. Мисълта остана да се вие като тънка нишка, докато всички от кръга й довършваха вечерята си.
През следващите няколко дни тя се опитваше да разплете и заплете наново тази нишка. Ясно виждаше как може да бъде направено, но трябваше да се увери, че е нужно. А и в крайна сметка, каквото и да бе нейното решение, трябваше всички да го подкрепят.
Измъкна се от леглото си и импулсивно грабна цигулката със себе си. Остави Фин да спи и слезе долу в ателието, където държеше кристалното си кълбо на специална поставка. След като го сложи на масата, тя запали огъня, после и три свещи. След това седна и тихичко засвири, докато гледаше как Кеван спи в разкошно легло от злато в една тъмна зала в пещерата.