Тя много внимателно разкопча брошката на Дайхи, която сама бе направила за него с образите на коня, кучето и сокола, за да му напомня за трите им деца.
— Това е твое, защото ти си негов. Прости ми.
— Тя има твоето лице и чувам гласа й във всяка твоя дума. — Той сведе поглед към брошката. — Но аз още нося и кръвта на Кеван.
Сърха тръсна глава и затвори пръстите на Фин около медната брошка.
— Светлината покрива мрака. Кълна ти се във всичко свято, ако можех да разваля проклятието, което хвърлих върху теб, бих го направила. Но не е по силите ми.
Тя стана, без да изпуска ръката му от своята, и двамата останаха редом над тялото на Дайхи.
— Кръв и смърт има тук, кръв и смърт следват. Не мога да го променя. А вярвам в теб, така както дадох силата си на децата си, на тримата, които са дошли от тях, и на двамата, които са до тях, вярвам в теб, Финбар от Дайхи, който носиш едновременно и светлината, и мрака. Времето на Кеван трябва да свърши, онова, което живее в него, трябва да умре.
— Знаеш ли името му?
— Това също не е по силите ми да узная. Сложете край, но не за да отмъстите, защото това само ще доведе до нови кръвопролития и смърт, както сама се убедих, за жалост. Сложете край заради светлината, заради любовта и всички, които ще дойдат след вас.
Тя го целуна по бузата, отстъпи крачка назад.
— Помни, любовта има сила, по-голяма от всички магии. Върни се при нея.
Той се събуди трудно, дезориентиран и с Брана, която отчаяно повтаряше името му.
Беше се привела над него в сумрака на утрото и притискаше с длани ранената му ръка. Тя плачеше, докато говореше, докато вливаше топлина в раната. Донякъде унесен все още, той я зяпна, озадачен.
Брана никога не плачеше.
— Върни се, върни се. Не мога да излекувам тази рана. Не мога да спра кръвта. Върни се.
— Тук съм.
Тя издиша, хлипайки, и вдигна поглед от раната към лицето му, а по бузите й се стичаха сълзи.
— Остани при мен. Не можех да те стигна. Не мога да спра кървенето. Не мога... О, слава на бога, слава на всички богове. Вече зараства. Само остани, остани. Погледни ме. Фин, погледни ме. Погледни вътре в мен.
— Не можах да го изцеля. Той умря в ръцете ми. Кръвта е негова. Неговата кръв е по ръцете ми и вътре в мен.
— Тихо, замълчи. Остави ме да работя. Раните са дълбоки и лоши. Изгубил си много кръв.
— Ти плачеш.
— Не плача. — Но сълзите й капеха върху раната и я изцеляваха по-бързо, отколкото ръцете й. — Тихо, просто замълчи и ме остави да довърша. Сега се затваря добре. Ще ти е нужен тоник, но раната заздравява.
— Не ми трябва нищо. — Чувстваше се по-уверен, по-силен и като цяло, по-бодър. — Вече съм добре. Ти си тази, която трепери. — Той се надигна и седна, погали с пръсти мокрите й бузи. — Може би на теб ти трябва тоник.
— Сега има ли болка? Изпробвай ръката си. Раздвижи я, свий я, за да сме сигурни, че всичко е наред.
Той направи както тя поиска.
— Всичко е наред и не, няма повече болка. — Но когато погледна надолу, видя напоените с кръв чаршафи. — От мен ли е?
Макар все още да трепереше леко, тя стана и само с мисъл смени чаршафите. Но отиде до банята, за да си измие ръцете, защото имаше нужда от време и малко пространство, за да се успокои.
Върна се и се наметна с халат.
— Ето. — Фин й подаде едната от двете чаши уиски. — Мисля, че ти имаш по-голяма нужда от него, отколкото аз.
Тя само поклати глава и приседна внимателно на ръба на леглото.
— Какво стана?
— Първо ти разкажи какво видя.
Брана за миг затвори очи.
— Добре. Ти започна да се мяташ насън. Жестоко. Опитах се да те събудя, но не можах. Пробвах да вляза в съня, да те изтегля, но не можах. Беше като стена, която не можех да изкатеря, независимо колко се опитвам. После на ръката ти се появиха прорезните рани, кръвта бликна оттам.
Спря за миг, притисна лице с длани, отново се постара да се овладее.
— Знаех, че си някъде, докъдето не мога да стигна. Опитах се да те изтегля обратно. Исках да изцеля раните, но нищо не можеше да спре кръвта. Мислех, че ще умреш в съня си, впримчен в сън, в който той те е подмамил, изолирал те е от мен. Че ще умреш, защото не мога да стигна до теб. Беше те отнел от мен, след като едва сега те намерих отново. Щеше да умреш, защото не съм достатъчно силна, за да те изцеля.