Брана запари чая.
— Ето ги и Фин и Конър. Ще използваме ниската масичка, за да сме близо един до друг.
— Нещо важно е, нали?
— Всеки сам ще реши. Би ли сложила чашите?
Брана донесе чайника, захарта, сметаната и курабийките, които брат й със сигурност очакваше да получи.
Още с влизането си Конър повдигна вежди.
— Чаено парти?
— Не точно парти, но има чай. Ако всички седнете, съм готова да споделя какво ми се върти в главата.
— И то от доста време. — Фин се приближи и седна.
— Трябваше да съм сигурна какво мисля и изпитвам, преди да поискам вашето мнение.
— Но не и на целия ни кръг — изтъкна Конър.
— Още не и ще видите защо е нужно да сме само ние засега.
— Добре. — Айона издиша дълбоко. — Напрежението ме съсипва. Давай направо.
— Мислех за онова, което изрекох, без да е само мое, в деня, когато двамата с Фин направихме отровата за демона. За всичко и за всяка дума в момента, когато работата ни се увенча с успех. Имаме средството, нужно ни да унищожим Кеван и онова, което е вътре в него, или поне ще го имаме, когато научим името му. Знаем и как да унищожим камъка, да затворим портала.
— Това много ми харесва — отбеляза Айона. — Толкова много светлина и огън има в ритуала.
— Ще ни е нужна цялата, за да затворим мрака в отвъдното. Но и още нещо се прокрадна в мен, освен отровите и оръжията. Всичко е голям риск, въпрос на дълг, а кръвта и смъртта може да са и наши, на всеки от нас. И все пак дори и когато се съвзех напълно, едно нещо продължи да отеква в мен. Трима и трима, и трима.
— Точно така е — съгласи се Конър. — Ако си намерила начин да ни събереш отново с тримата на Сърха, много искам да го чуя, защото усещам и знам с цялото си сърце, че те трябва да са част от битката. Трябва да са там.
— И вярвам, че ще бъдат, така както сенките им дойдоха в деня на Самхейн. Да се появяват от плът и кръв, може да е сложно. Трима и трима, и трима — повтори Брана. — Но има двама, които са въоръжени само със смелост и меч или юмрук. Нямат магически сили. Тримата на Сърха, ние тримата и Фин — част от нас и част от Кеван. Остават Бойл и Мийра. Няма истински баланс.
— Ти сама каза, че няма да ги изолираме — подхвана Айона.
— И аз дадох дума на Мийра, че никога няма да я държа настрани, както и Бойл, независимо от желанието си да ги предпазя. — Конър пренебрегна бисквитите и се намръщи на сестра си. — Ако си мислиш да се обърнеш към други от нашата кръв, към баща ни или...
— Не. Ние сме кръг и нищо не може да го промени. Ще бъдем трима и трима, и трима, както е писано. Но баланс може да бъде постигнат, стига да го искаме. И на свой ред Бойл и Мийра да го пожелаят.
— Би им дала магия. — Фин се облегна назад, започнал да схваща. — Би им дала, както е направила Сърха с децата си, от нашата сила.
— Бих — не всичко, както е направила тя, никога. Нуждаем се от силата си, а и никога не бих обременила с такъв товар двамата, които толкова обичам. Но някаква сила — от всички нас за тях. Може да бъде направено. Проучих как го е сторила Сърха, помислих как да предадем — възможно най-внимателно — част от своята магия. Рискът при грешка е голям, затова трябва да бъде избор на всеки един.
— Децата на Сърха вече са имали магия, наследена от нея — изтъкна Айона — чрез кръвта й. Аз съм най-нова в тази област, но никога не съм чувала за прехвърляне на магически сили върху, ами, да кажем, простосмъртни.
— Те са свързани. Не само с нас, но и с кръвта си. Със или без силата, тази връзка е истинска. И именно тя би позволила да се получи, ако е писано да се случи.
— Ще имат по-добра защита — замислено отбеляза Конър.
— Така е, макар че колкото и да ги обичам, целта ми тук е балансът. Така ще се изпълни пророчеството, което ми се разкри. Но трябва да бъде наша цел. Наша и тяхна. И не можем да знаем, не и със сигурност, какви сили ще получат.
— Но след като ги имат — подхвана Фин, — те двамата и аз ставаме истинска тройка.
Тъй като точно това си мислеше и тя, Брана издиша сдържана досега въздишка.
— Да, още една тройка. Стигнах до това заключение. Сега всеки от вас трябва да го обмисли внимателно и да реши дали иска да им даде онова, което е едновременно дар и бреме. Аз ще ви покажа как може да бъде направено според мен, така че никой от нас да не остане без сили и да не натоварим някого от тях с повече, отколкото е в състояние да поеме. Ако някой от нас не е сигурен, не е склонен на това, тогава оставяме идеята настрани. Такъв дар трябва да бъде даден доброволно и от все сърце, а също и да се приеме така.
— Разумно ли е част от силата да дойде от мен? Ако всички са съгласни — продължи Фин, — дали е добре да дойде и от мен, след като моята е опетнена.