— Не ми харесва, когато говориш така — отвърна Айона.
— Това е прекалено важна стъпка, за да не назоваваме нещата с истинските им имена.
— Истината е, че сама си задавах този въпрос, докато всичко се въртеше в главата ми. — След като огледа другите край масата, Брана впери очи във Фин. — Още преди да научим, че си потомък на Дайхи, аз вече вярвах — от цялото си сърце — че трябва да вземат и от теб. Те са и твои — продължи Брана, — както са наши. И ти си един от тримата. Онова, което имаш, не е чисто, но това според мен прави светлината в силата ти още по-силна.
— Ще се съглася, ако и те са съгласни. Трябва да са убедени, че искат да приемат онова, което е в мен.
— Нужно ви е време да го обмислите напълно — каза Брана, а Конър само изсумтя и грабна курабийка.
— Не ти ли казах, че тя мисли прекалено много? Нима не си ровичкала в ума си достатъчно и за петима ни? Огледала си под всеки препъникамък, проиграла си всяка възможна стъпка, претеглила си аргументите „за“ и „против“, и Господ още знае колко детайли, нали така? Ако те приемат, силата е тяхна. — Той погледна Айона.
— Абсолютно. Не съм сигурна как ще реагира Бойл на идеята. Приема всичко досега, както всички знаем. И ще се бие редом с нас. Но дълбоко в себе си...
— Той е мъж, здраво стъпил на земята — довърши Фин. — Това е вярно. Можем само да го попитаме, както попита Брана, и да оставим решението на него и на Мийра.
— Е, явно съм си изгубила времето да направя подробни обяснителни бележки за вас тримата.
Конър се ухили на сестра си.
— Мислиш прекалено — отсече той и хапна курабийка.
— Кога ще ги питаме? — зачуди се Айона.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — реши Фин. — Когато свърши работният ден?
— Значи, ще готвя за шестима. — Брана зарови пръсти в косата си.
— Случайно вече съм купил кокошката, която беше включила в списъка за пазаруване — обади се Фин. — И всичко необходимо за картофено пюре и зеле.
— Добре тогава. Вечеря у Фин. Ще ида и ще започна с готвенето, но мисля, че е най-добре и най-честно да им кажем какво обмисляме, преди да седнем да хапваме. Ще имат нужда да... смелят всичко, да кажем.
— Да приемем, че са съгласни. Кога можем да извършим ритуала?
Брана кимна на Айона и най-сетне отпи от своя чай.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре и в това отношение. Ти най-добре от всички знаеш, че има период на адаптация и овладяване на уменията.
Брана подправи кокошката с чесън, градински чай и лимон, приготви картофеното пюре със сметана и зеле, обели моркови, които да задуши в масло, докато птицата се пече. Тъй като бе измислила целия план, другите решиха, че тя трябва да го сподели с Бойл и Мийра.
Докато готвеше, прехвърляше наум различни варианти как да им го представи, но накрая реши, че директният подход е най-удачният. Това я успокои, докато не се появи Мийра.
— Тук ухае божествено. И изглежда, си свършила цялата работа, а аз дойдох възможно най-рано, за да ти помогна.
— Няма проблем.
— Е, поне мога да сложа масата.
— Не се занимавай сега. — Брана не искаше чинии и прибори по масата, докато говорят. — Просто ми прави компания. Да видим какво можем да изровим от дълбоките запаси вино на Фин.
— Съгласна съм. Признавам си, че нервите ми са доста опънати от това, че виждам Кеван да дебне в сенките всеки път, когато изляза на обиколка с клиенти. Сигурно и с Айона е същото — добави тя, докато изваждаше бутилка бяло вино от хладилния шкаф в кухнята. — Днес беше много нервна, поне към края. Двамата с Бойл скоро ще се появят.
— Значи, се показва на теб, на Айона, дори и на Конър от време на време, но когато двамата с Фин излизаме да пообиколим, ни избягва. Ще продължим — реши Брана. — Той няма дълго да устои на изкушението да ни подразни или ядоса.
— Не му остава много, ако питаш мен. — Мийра извади тапата. — Хубаво е, че се събираме всички — напоследък все по-редовно. Не се знае кога може на някого да му хрумне нова идея.
„О, определено имам нова идея“, помисли си Брана, но само се усмихна.
— Права си. Но нека оставим всичко за после. Кажи ми как е майка ти.
— По-щастлива от всякога. И знаеш ли, започнала е да взема уроци по пиано от една жена в църквата. Казва, че има толкова свободно време, че е решила да го използва за уроците, понеже винаги била искала да се научи да свири. Сякаш нямаше цялото време на света, преди да се премести да живее при Морийн, но...
Мийра вдигна и двете си ръце, сякаш се опитваше сама да се спре.
— Не, няма да кажа нищо лошо. Тя е там, а не тук, щастлива, а не нещастна и притеснена, при това и Морийн ми казва, че е много хубаво да е при нея.