— Значи, само добри новини.
— Е, прекарва част от многото си свободно време, с което сега разполага, в това да ми праща купища предложения за сватбата. Снимки на рокли, с които бих изглеждала като принцеса великан, навлякла сватбена торта, и за които е нужен толкова много тюл, че няма да остане никакъв в цялото графство Мейо. Виж. — Мийра бръкна в джоба си и извади телефона. — Само погледни последното й хрумване.
Брана се вгледа внимателно снимката, която Мийра увеличи на екрана — рокля с огромна пола, съставена от множество пластове тюл и украсена с дантела, мъниста и панделки.
— Ще кажа само, че си късметлийка, че можеш сама да избираш сватбената си рокля.
— Така е и тя много ще се разочарова, когато разбере, че клоня повече към нещо такова.
Тя извади друга снимка на прилепнала по тялото рокля, семпла и без украси.
— Прекрасна е, самата прелест и напълно подхожда на Мийра Куин. Бих ти предложила да я носиш с малка тиара на главата, тъй като ти не си падаш по цветя в косите, както Айона. Само този детайл на изисканост и блясък. Няма да бъде разочарована, когато те види.
— Тиара... може и да ми хареса, а на нея ще й даде поне частица от принцесата, за която мечтае.
— Можеш да избереш три рокли, които с удоволствие би облякла. Изпрати й снимките и я помоли да избере вместо теб.
Мийра вдигна чашата си вино.
— Много си хитра.
— И още как.
В този момент влязоха Бойл и Айона и Брана се помоли мислено Мийра да продължи да счита хитростта й за комплимент и след като чуе какъв избор им предлага.
Изчака Мийра да сипе вино на останалите, докато Фин и Конър също дойдат, а после помоли всички да седнат около масата, тъй като има нещо за обсъждане.
— Случило ли се е нещо днес? — попита Мийра.
— Не днес. Може да се каже, че се случи преди известно време и оттогава работя върху идеята. — Директен подход, напомни си Брана. — Казах ви всички думи, които произнесох в деня, когато с Фин довършихме втората отрова — започна тя.
И завърши:
— Може да бъде направено и ние четиримата сме съгласни. Но изборът е ваш.
Последва дълга тишина.
Бойл наруши мълчанието.
— Това е някаква шега, нали?
— Не е. — Айона погали ръката му. — Мислим, че можем да го направим, но вие с Мийра трябва да вземете важно решение.
— Да не би да искате да кажете, че можете да превърнете във вещери мен и Бойл и трябва само да се съгласим?
— Не е точно така. Вярвам, че във всеки от нас има семенца на силата — продължи Брана. — У някои хора те покълват и порастват повече, отколкото у други. Инстинктите, чувствата, усещането, че си правил нещо и преди или си бил някъде. Това, което ще ви дадем, само ще подхрани тези семенца.
— Като тор? — подхвърли Бойл. — Звучи ми като цяла количка силен тор.
— Ще си бъдете същите хора. — Конър разпери ръце. — Същите хора, но с някои заложби на магически способности, които могат да се развият и усъвършенстват.
— Ако си мислите да ни защитите допълнително...
— Има го и това предимство. — Фин прекъсна Бойл със спокоен тон. — Но целта е, както каза Брана, да се получи баланс. В тълкуванието на пророчеството.
— Трябва да се разтъпча. — Бойл стана и започна да крачи напред-назад. — Искате да ни дадете нещо, което ни липсва.
— Според мен не ви липсва нищо. Нищо — повтори Брана. — И също така вярвам, че това винаги е било писано да се случи. Било е писано, но досега не сме го видели или разбрали. Може и да бъркам, но дори и да съм права, ще намерим друг начин, ако вие сметнете, че не е добра идея.
— Струва ми се погрешно да се отказвате от нещо, което имате, за да добавите нещо към нашите качества — каза той. — Сърха е останала почти без сили, правейки същото.
— И аз се притеснявам от това — намеси се Мийра. — Отдаването на силата й е струвало живота.
— Тя е била сама и е дала всичко, което има, на тримата. Ние сме четирима и ще дадем малка част от онова, което имаме, на вас двамата. — Конър й се усмихна. — Проста аритметика.
— Има и още нещо, което трябва да изберете, в случай че приемете първото предложение. Може да бъде и само трима към двама — добави Фин. — Онова, което аз мога да споделя, има и частица от Кеван, затова трябва да помислите и над този въпрос.
— Или всичко, или нищо — сопнато отвърна Бойл. — Не ни обиждай.
— Съгласна съм. — Мийра отпи голяма глътка. — Всичко или нищо.
— Помислете колкото ви е нужно. — Брана се изправи. — Питайте каквото ви хрумне и ще се опитаме да отговорим. И помнете, че каквото и да изберете, вие сте ни много скъпи. Сега да хапнем и да оставим всичко друго настрани, освен ако нямате някакви въпроси.