Течността в купата се издигна на фонтан, раздели се надве и всяка струя се изви в дъга към очакващата я чаша.
Брана даде знак на Конър и Айона.
— Най-близките ще трябва да предложат дара.
— Добре. — Айона взе едната чаша и се обърна към Бойл. Докосна бузата му, после му подаде чашата. — На това място и в този час поднасяме ви тази сила. Ако избрал си по своя воля да я приемеш, отвърни ми с тези думи: „Приемам я в тялото си, в сърцето и душата си по своя воля. Както казахме, да бъде тъй“.
Той повтори думите, поколеба се само за миг, после впери поглед в очите й. И изпи отварата.
Конър се обърна към Мийра, изрече думите си и нейните също.
Тя му се усмихна широко, не можа да се сдържи, отпи от чашата.
— Това ли беше? — попита тя. — Получи ли се? Не се чувствам по-различно.
Погледна към Бойл.
— Не, нищо различно.
— Как ще разберем, че е станало? — настоя Мийра. Окръжаващият ги пламък се издигна високо към тавана. Въздухът затрепери от светлина и горещина. Бляскав лъч се спусна над главите на Бойл и Мийра като приветствие.
— Това — заключи Конър — е доста показателно.
— Какво можем да правим? Какво трябва да направим?
— Ще благодарим, ще затворим кръга. — Брана се усмихна на приятелката си от детинство. — После ще видим.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Оказаха се схватливи ученици и само след седмица вече и двамата можеха да запалят свещ. Брана реши да преминат от това основно умение към другите елементи.
Не остана изобщо изненадана, че Мийра демонстрира повече способности за работа с въздуха, а Бойл — с огъня. Отново същата връзка, заключи тя. Мийра с Конър, Бойл с Айона.
Отделяха доста време за тренировки, за разкриване на способностите си и напредъкът им радваше Брана. Мийра вече можеше да завихри доста приличен циклон, а връзката й с конете беше още по-силна. Когато го предизвикаха, Бойл можеше да сътвори огнено кълбо с размера на топка за голф.
Разочарован, той се отпусна на стола в дома на Фин.
— И каква полза? Когато дойде време, съм обвързан от споразумението ни да не показваме скрития си коз и мога само да го гледам лошо. А и ако можех да му дам да опита от новите ми способности, той щеше с лекотата на професионалист в тениса да върне сервиса на начинаещ като мен.
— По-вероятно е професионалистът да бъде размазан — изтъкна Конър, — ако ударът дойде от неочаквана посока. Постигнахте много двамата с Мийра с малкото, което получихте, и за малкото време, което е минало.
— Времето е проблем, нали? — продължи Бойл.
— Така си е, безспорен факт. — Фин се вторачи замислено в бирата си. — Мислехме си, че понеже той не знае, че го наблюдаваме, все някак ще научим името на демона. Сега се питам дали Кеван не го е забравил, след като демонът е част от него толкова дълго.
— Стряскаща мисъл. — Конър я прехвърли в ума си. — Ако е вярно, че не можем да го унищожим без името на демона, и ако вече няма име, което да намерим, може би трябва да използваме това на Кеван, докато правим заклинанието и за двамата.
— Може ли да е нещо толкова просто? — попита Фин.
— Няма доказателства. Но може би ще се окаже просто. Само името. Останалото е достатъчно сложно.
— И вече ни остават само няколко дни — обади се Бойл. — Остават няколко седмици до сватбата ни, а Айона не може да мисли за нея, както го правят всички жени. Не и с това нещо преди събитието.
— Може би трябва да си благодарен — подхвърли Конър. — Доколкото имам опит благодарение на приятели, които са минали по този път, някои жени направо откачат.
— Навън е — тихо каза Фин и Конър застана нащрек.
— Не го усещам.
— Крие се в сенките, но мога да го усетя там навън, опитва се да надникне вътре, да влезе в мислите ми. Изчаква, това прави. Дразни ни, следи ни, но в крайна сметка просто си запълва времето. Защото разполага, както вече го е доказал, с цялото време на света и в отвъдното.
— Не търси битка. — Сега Бойл се приведе напред. — Не че не би се изправил срещу всички ни, ако му се удаде възможност, но сега само изчаква. Има логика. Да отслаби духа ни, да изчака момента, в който сме небрежни. Сбъркали сме стратегията според мен, като мислим да го примамим обратно до колибата на Сърха, защото тогава ще разбере, че сме готови за битка.
— Трябва да го отведем там — изтъкна Конър. — Всичко зависи от това.
— Но няма нужда да знае, че искаме той да дойде. Ами ако го накараме да си мисли, че крием от него, че ще ходим там, но той е толкова хитър и могъщ, че е проникнал през защитата ни и ни е видял?