— Съгласна съм. — Мийра стисна дръжката на меча си. — И напълно готова за битката.
— Вие ми дадохте семейство и дом. Това беше най-прекрасната година от живота ми — продължи Айона. — А през настоящата ще се омъжа за любимия човек и няма демон, който да ме спре. Затова хайде да вървим да изгорим негодника.
Бойл се разсмя и я вдигна във въздуха, за да я целуне.
— Как бихме могли да загубим, щом ти си на наша страна?
— Не можем. — Айона огледа лицата на останалите. — Няма да загубим.
— Трябва да се приготвим за...
— Чакай. — Айона се измъкна от прегръдката на Бойл и посочи към Брана. — Какво е това? Какво? — Тя сграбчи ръката на Брана и се разсмя през сълзи. — О, боже, о, боже! — Хвърли се да я прегръща и я стисна здраво. — Точно за това си мечтаех. Точно за това.
— Мислех, че ще споделите с нас. — Мийра на свой ред сграбчи ръката на Брана, след като Айона се обърна, за да прегърне Фин. — Това доказва, че правдата ще победи. Ето. — Тя притисна лице към Брана и леко я залюля в прегръдка. — Доказва го.
— Отдавна беше време. — Бойл тупна Фин в гърдите. — Браво.
Конър изчака, докато Фин срещне погледа му.
— Значи, накрая си се вслушал в безкрайната ми мъдрост.
— Послушах сестра ти.
— И сега ще трябва да го правиш до края на живота си. Дължиш ми стотачка.
— Какво? О! — възкликна Фин, спомнил си баса. — Така е.
Конър стисна Фин в здрава прегръдка, после се обърна и обгърна лицето на сестра си с ръце, преди да я целуне по бузите.
— Сега вече наистина има баланс. Любовта дава светлина.
Брана стисна ръцете на брат си и на свой ред го целуна по бузите.
— Добре, хайде да вървим да изгорим негодника.
— Готови ли сме всички? — Фин изчака да потвърдят и да оформят кръга.
— Нашето място и нашето време, когато часът удари три — изрече Брана и пое дълбоко въздух. — Тази заран срещаме съдбата си.
— С юмруци и светлина влизаме в битката — продължи Бойл.
— Да сложим край на демона и вещера в тази нощ — довърши Мийра.
— Трима и трима, и трима яздим в бой. — Конър хвана ръката на Мийра, погледна към Айона.
— С кон, сокол и куче за водачи — продължи Айона.
— Докато мъглата стеле се от мен, Кеван ще види само каквото ние пожелаем.
Фин разпери ръце, сключи ги в кръг, отново ги разпери. Брана усети как мъглата я обгръща — топла и мека. Не, каза си тя, това не беше студеното и противно наметало на Кеван.
Слязоха долу и отидоха в конюшнята. Докато Брана заплиташе амулетите в гривата на Аня, Айона се приближи до нея.
— Наближава времето й да стане майка.
— Аня ли?
— След ден или два. Ще бъде готова за Аластар, ако това искаш.
— Искам го.
— Тя не се страхува. Никой от конете не е уплашен, но знаят, че ще полетят тази нощ и защо.
— Както и кучето. Готови са. — Брана погледна към Конър.
— И соколите също.
— Внимавайте какво казвате и мислите сега — предупреди ги Фин, — защото трябва да го допусна вътре, да му позволя да види достатъчно, за да повярва, че отиваме да почетем Сърха и да се опитаме да я възкресим.
Брана кимна, приклекна, за да допре глава до тази на Кател, после яхна коня. И заедно с останалите полетя в тъмата на нощта.
— Можем ли да сме сигурни, че сме скрити? — подвикна тя към Фин.
— Никога не съм използвал толкова много мъгла, но всички са скрити в нея, нали? А и от къде на къде Кеван ще ни следи по това време на нощта?
Но Фин отвори сетивата си, кръвта призова кръвта. И докато летяха между дърветата, а вятърът разкъсваше на места мъглата, той усети пробуждането.
И го сподели с Брана само с поглед.
— Трябва да се задържи, да ни даде възможност да го задържим далеч от полянката, за да имаме време да отдадем почит на Сърха и да направим заклинанието, с което ще върнем духа й при нас.
— Аз предпочитам да се бия, вместо да си приказвам с духове — измърмори Бойл.
— Тя почти го е победила — изтъкна Айона. — Сигурно знае нещо, което ще ни е от полза. Опитахме всичко. Трябва да опитаме и това. Ако се получи...
— Трябва да се получи — намеси се Мийра. — Направо полудявам от постоянното му дебнене наоколо.
— Тя е наша — каза й Конър. — Ще я повикаме и тази нощ, в годишнината от смъртта й, саможертвата й, нейното проклятие е най-голямата ни надежда.
— Не можем да чакаме още цяла година. — Брана приземи Аня, след като прелетяха над сплетените клони и лиани и стигнаха до полянката. — Няма да го направим.
Както се бяха разбрали, Фин и тримата отидоха в различните краища на полянката и всеки застана в една от четирите посоки на света. Тя започна с надеждата, че вместо да прогони Кеван, ритуалът ще му даде възможност да се промъкне и да влезе в капана им.