— Нищо друго не ми остава.
— Обичай. — Жената стисна здраво ръката й. — Любовта, както научих, също е водач в живота. Вярвайте на водачите си. О, вече е нетърпелив. Синът ми ще се роди днес. Радвай се, защото той е още една ярка светлинка срещу мрака. Вярвай — повтори тя и изчезна.
Брана стана и с мисълта си запали свещица за новата светлинка, за новия живот.
И с въздишка прие факта, че с усамотението й е свършено.
Зае се да приготвя закуската. Имаше да разказва много, а никой нямаше да иска да чуе историята й на празен стомах. Да вярва, помисли си тя... Е, определено вярваше, че участта й е да готви за цяла армия почти всекидневно.
Даде клетва, че когато пратят Кеван в преизподнята, ще си даде почивка и ще замине някъде на топло и слънчево място, където няма да докосне тенджера или тиган дни наред.
Започна да бърка тестото за палачинки — нова рецепта, която искаше да опита от известно време, и тогава се появи Мийра.
Приятелката й бе облечена за работния си ден в конюшнята — дебел панталон, топъл пуловер, здрави ботуши. Беше сплела на плитка тъмната си кестенява коса и изгледа предпазливо Брана с тъмните си цигански очи.
— Обещах да се погрижа за закуската тази сутрин.
— Събудих се рано след тревожни сънища. И вече си имах компания заранта.
— Някой е тук?
— Беше. Накарай останалите да се довлекат, ако обичаш, за да разкажа историята само веднъж. — Поколеба се само за миг. — Най-добре Конър или Бойл да се обади на Фин и да го попита дали не може и той да дойде насам.
— Кеван. Върнал ли се е?
— Ще се върне със сигурност, но не още.
— Ще повикам останалите. Всички вече са будни, така че няма да се бавим.
Брана кимна и сложи бекон в нагорещения тиган.
Пръв слезе Конър и подуши въздуха, както би направило и кучето й.
— Помогни с нещо — подкани го тя. — Сложи масата.
— Веднага. Мийра каза, че се е случило нещо, но не е бил Кеван.
— Мислиш ли, че щях да пробвам тези нови палачинки, ако съм имала вземане-даване с Кеван?
— Не мисля. — Той извади чинии от шкафа. — Крие се в сенките. По-силен е, отколкото беше, но не е напълно изцелен. Едва го усещам засега, но Фин казва, че не е оздравял напълно.
А Финбар Бърк щеше да го знае, каза си Брана, тъй като беше от кръвта на Кеван и съответно носеше клеймото на проклятието на Сърха.
— Идва насам — добави Конър.
Тя само кимна и той отиде до вратата, за да я отвори за Кател.
— Виж се само, мокър като кокошка.
— Подсуши го — подхвана Брана и въздъхна, когато брат й изпълни задачата, като само прокара ръце над мократа козина. — Имаме кърпи в пералното помещение за тази цел.
Конър само се ухили, красивото му лице грейна, а зелените му като мъх очи проблеснаха весело.
— Сега е подсушен набързо, а и нямаш мокра кърпа за пране.
Айона и Бойл се появиха, хванати за ръце. Като две влюбени гълъбчета, помисли си Брана. Ако някой й бе подхвърлил преди година, че сериозният, често рязък бивш боксьор и луда глава може да заприлича на влюбена птичка, тя щеше да се смее, докато я заболи коремът. Но виж го сега, широкоплещест, едър, с разрошена коса, жълто-кафявите му очи, леко унесени, застанал до грейналата и нежна като фея американска братовчедка.
— Мийра ей сега ще слезе — обясни Айона. — Обади се сестра й.
— Всичко наред ли е? — попита Конър. — С майка й?
— Няма проблеми — просто някакви уточнения за Коледа. — Без да я молят, Айона извади още чинии и прибори, за да довърши започнатото от Конър, а Бойл сложи чайника на печката.
И кухнята на Брана се изпълни с гласове, с движение — и след като бе пийнала кафе, вече можеше да признае — с топлината и уюта на семейството. А после и с вълнение, когато Мийра се втурна вътре, сграбчи Конър и го завъртя в лудешки танц.
— Трябва да събера и останалите вещи на майка ми. — Набързо направи няколко сложни стъпки, включващи тропане с пети, после отново се хвърли към Конър и го целуна страстно. — Остава за постоянно при сестра ми Морийн. Слава на Господ и на бебето Исус в яслите!
Макар Конър да се засмя, тя се сепна и притисна ръце към лицето си.
— О, боже, аз съм ужасна дъщеря и изобщо лош човек. Танцувам от щастие, задето майка ми отива да живее при сестра ми в Голуей и няма да се налага да се занимавам с нея всеки ден.
— Не си нито лоша дъщеря, нито лош човек — поправи я Конър. — Радваш ли се, че майка ти е щастлива?
— Разбира се, но...