— И защо да не си щастлива и ти? Тя е намерила място, където е доволна и е заобиколена от внуци, които да глези. Защо да не си поне малко зарадвана, че вече няма да ти звъни по два пъти на ден, понеже не знае как да си изключи осветлението?
— Или когато изгори някое друго агнешко бутче — добави Бойл.
— Самата истина, нали? — И Мийра подхвана друг весел танц. — Радвам се за нея, наистина. И направо не мога да повярвам на късмета си.
Когато Фин влезе, Мийра се хвърли да го прегръща, с което даде на Брана миг да се опомни, както правеше всеки път, щом той прекрачеше прага й.
— Изгуби наемател, Финбар. Майка ми е решила да остане завинаги при сестра ми. — Целуна и него и го разсмя. — Това е от благодарност — и не казвай, че няма нужда — за годините на нисък наем, както и за това, че пазеше малката й къща, в случай че реши да се върне обратно в Конг.
— Тя беше прекрасен наемател. Поддържаше къщата в идеален вид.
— Сега изглежда просто чудесно, след ремонта и подобренията, които направихме. — Тъй като Айона се бе заела с подреждането на масата, Конър си сипа чаша кафе. — Сигурен съм, че Фин ще си намери нов наемател много бързо.
— Ще се погрижа. — Но сега гледаше загрижено към Брана. Без да каже нищо, грабна кафето, което Конър бе сипал за себе си.
Тя гледаше ръцете й да са заети с нещо и адски съжаляваше, че не бе направила онова заклинание за разкрасяване. По неговото лице не личеше да е прекарал тежка нощ, нямаше и следа от умора по красивите черти на лицето му, нито в дръзките му зелени очи.
Изглеждаше перфектно — и като мъж, и като вещер — с гарвановочерната си коса, мокра от дъжда, с високото си и стройно тяло, докато сваляше черното си кожено яке и го окачваше на закачалката.
Бе го обичала през целия си живот, знаеше и приемаше като факт, че ще го обича завинаги. Но първия и единствен път, когато се бяха отдали един на друг — толкова млади и все още невинни — белегът се бе появил върху него.
Клеймото на Кеван.
Една тъмна вещица от Мейо не можеше да бъде с някого от кръвта на Кеван.
Тя можеше да работи заедно с него, беше го правила и щеше да продължи, защото неведнъж бе доказвал, че желае края на Кеван колкото и тя самата. Но никога не би могло да има нещо повече.
Дали знанието, че това го измъчваше толкова, колкото и нея, й помагаше да го понесе по-леко? Може би донякъде, призна си тя. Само малко.
Извади от топлата фурна подноса с палачинки, които вече бе приготвила в тигана, и добави и последните към купчината.
— Значи, е време да седнем и да хапнем. Рецептата е на твоята баба, Айона. Ще видим дали съм я улучила.
Още докато допълваше подноса, Фин го пое от ръцете й. И докато го вземаше, очите му срещнаха нейните и ги приковаха.
— Имала си и история в добавка, така ми казаха.
— Вярно е. — Взе голямото блюдо с бекон и наденички и го занесе до масата. Седна. — Преди по-малко от час седях тук и си приказвах с Брана, дъщерята на Сърха.
— Дошла е тук? — Конър се спря насред движението, с което прехвърляше куп палачинки в чинията си. — В нашата кухня?
— Да. Имах неспокойна нощ, пълна със сънища и гласове. И нейният бе сред тях. Не съм сигурна за мястото, защото всичко беше замъглено и неясно, както често става в сънищата. — Взе си само една палачинка. — Бях тук и тъкмо си сипвах първото сутрешно кафе, когато се обърнах. Тя беше тук. Изглежда като мен — или аз като нея. Това доста ме стресна отначало, изненадах се колко много си приличаме — макар тя да беше в напреднала бременност. Синът й ще се роди днес — или не точно днес, тъй като в нейното време има още две седмици до Вси светии.
— Смяна на времето — промърмори Айона.
— Както каза ти, били са спрели в абатството на Балинтъбър, докато идвали насам. Там ме е отвел сънят.
— Балинтъбър. — Айона се обърна към Бойл. — Усетих ги там, помниш ли? Когато ме заведе да го видя, почувствах ги, знаех, че са били там. Това е много силно място.
— Да, такова е — потвърди Брана. — Но аз съм ходила неведнъж, както и Конър. Никога не съм ги усещала.
— Не си била там, откакто дойде Айона — изтъкна Фин. — Не си била, откакто и тримата са събрани в Мейо.
— Вярно е. — И много добър аргумент, принуди се да признае тя. — Но ще го направя, всички ще отидем. На сватбения ви ден, Айона, ако не преди това. Тя каза, че другите преди нас пазят мястото, така че Кеван не може да проникне вътре. Не може да влезе, да чуе. Истинско убежище, ако решим, че ни трябва такова. Онези, които са били по-рано, са дали светлина и сила на тримата. И се надявам — вярвам, че тя се е нуждаела най-вече от това.
— Както и ти — обади се Айона, — всички ние. Всички се нуждаем от надежда.